Златен пръстен-печат на византийска аристократка откриха край Златоград

Уникален златен пръстен-печат на севаста Мария Скулена е открит край Златоград. Находката е датирана в средата на XIV век.

Златен пръстен-печат на византийска аристократка откриха край Златоград

Надписът върху пръстена в позитив Златният пръстен на семаста Мария Скулена на ръката на съвременна дама

Време за четене: 3 мин. 5 септември 2026

Край Златоград е открит уникален златен пръстен-печат на византийска аристократка от XIV век. Находката е свързана с административната област Ахридос и района около Перперикон.

Пръстенът принадлежал на севаста Мария Скулена. Той е изработен от злато и е служил за удостоверяване на официални документи. В района са открити и златни монети от същата епоха.

Предметът постъпил в официално регистрираната частна колекция на инженер Александър Митушев от Златоград. Точният археологически контекст на находката не е известен. Известно е само, че пръстенът произхожда от околностите на града.

Археолозите обикновено получават най-много информация при редовни разкопки. Тогава артефактите се откриват в естествената им среда. Случайните находки изискват допълнителни професионални анализи.

Пръстенът е свързан с Ахридос. Така през Средновековието наричали Източните Родопи. Главният град на областта бил Хиперперакион, познат днес като Перперикон.

През района преминавал важен търговски път. Той свързвал реките Арда и Върбица с Беломорието и Егейска Македония. По маршрута се намирали Солун, Ксанти, Драма и Сяр.

Накитът не бил обикновено украшение. Той представлява пръстен-печат с гравирана надписна плочка. Името на притежателя било изписано в негатив.

При употреба изображението се нанасяло върху разтопен восък. Така печатът удостоверявал произхода и истинността на документите. Текстът върху плочката е на гръцки език.

Разчитането е направено от специалиста по сигилография Димитър Стоименов. Преводът на български гласи:

„На севаста Мария Скулена“

Палеографският анализ определя времето на изработване между 30-те и 50-те години на XIV век. Пръстенът вероятно е създаден в провинциално ателие на Византийската империя.

Хронологията съответства на управлението на династията на Палеолозите. За датировката свидетелстват буквите, титлата и фамилията на притежателката.

Пръстените от скъпоценни метали били важни бижута и инсигнии на византийските аристократи. Още през VI век император Юстиниан Велики наредил златни пръстени да носят само знатни хора.

През XIII и XIV век благородниците можели да притежават повече от един такъв пръстен. Тогава модата на аристократичните накити се разпространила на Балканите.

Ученият Джефри Спаер подчертава:

„през късновизантийския период пръстените били сред отличителните знаци за социалното и икономическото положение на висшата класа“

През XIV век пръстени-печати се срещали във Византия, България и Сърбия. Те носели имената и титлите на своите притежатели.

Повечето известни екземпляри са мъжки. Мъжете по-често подписвали и подпечатвали официални документи. Женските пръстени са значително по-редки.

Именно това превръща пръстена на Мария Скулена в ценен исторически извор. Той свидетелства за присъствието и ролята на жена от провинциалния византийски елит.

Фамилията Скулена произлиза от мъжкото име Скулес. През XIV век то се среща в документи на атонски манастири.

Тези документи засягат земи около Солун, Сяр, Халкидики и югозападните части на Родопите. Името е носено както от парици, така и от благородници.

Най-известният представител бил Михаил Скулес. През 1370–1371 година той носел титлата „всеобщ съдия на ромеите“.

Мария Скулена вероятно била съпруга на севаст Скулес. Той е споменат в документи от 1338 година и притежавал земи в източната част на Сярското поле.

Възможно е Мария Скулена да е имала имоти или да е живяла в Ахридос. Това предположение се основава на сведенията за фамилията и района на находката.

През този период в Източните Родопи съществувал интензивен живот. Археологически са регистрирани градове като Перперикон, Устра, Мнеакос, Кривус, Патмос и Ефрем.

Перперикон поддържал близки отношения с градовете в Егейска Македония. През 1339 година Вселенската патриаршия задължила неговия богат епископ да плаща пенсия на митрополита на Филипи.

Титлата „севаст“ означава „почитан“, „свещен“, „възвишен“ и „величествен“. В началото тя била изключително престижна.

По-късно значението ѝ се променило. През XIII и XIV век титлата принадлежала главно на провинциални елити и служители със съдебни или фискални функции.

Ценните находки край Златоград ще бъдат представени на 5 септември от 11:00 часа. Представянето ще се състои в Музея в Стария град на Златоград.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *