Вторник, 13 октомври 2026
Последвайте ни във Facebook

Жители на Мандрица представиха албанския език и традициите на селото в Прищина

Трима жители на Мандрица представиха албанския език, традициите и културното наследство на селото по време на семинар в Прищина.

29 август 2026, 07:57 2 мин четене Paragraf AIУмна журналистика: материалът е подготвен и проверен с помощта на изкуствен интелект — по широк кръг независими източници, за точност и безпристрастност при писането и след публикуването.Източници24 часа↗Видяхте грешка? Пишете ни
Жители на Мандрица представиха албанския език и традициите на селото в Прищина
Мандрица е единственото албанско село в България. СНИМКА: НЕНКО СТАНЕВ

Трима жители на Мандрица представиха езика, традициите и културното наследство на селото по време на международен семинар в Прищина.

Костадин Бейчев, Катерина Илиева и Катя Велева посетиха за първи път Международния семинар по албански език, литература и култура. Мандрица се намира в Южна България и е известна със съхранената си албанска езикова традиция.

Участието представи езиковото и културното наследство на Мандрица пред международна аудитория. Форумът събира студенти, преподаватели и изследователи от областта на албанския език, литературата, културата и албанологията.

Посещението се състоя по покана на директора на семинара проф. д-р Линдита Сейдиу. Поканата отправи и професионалният секретар д-р Мимоза Хасани-Плана. Двете изследователки посетиха Мандрица през 2025 година.

Бургас предлага пристанищен терен за „Евровилидж 2027“
Още от КултураБургас предлага пристанищен терен за „Евровилидж 2027“

Тогава те работили по проект за албанската езикова и културна традиция на селото. След това посещение отправили покана към неговите жители.

44-ото издание на семинара се проведе в Прищина от 17 до 28 август 2026 година. Форумът е създаден през 1974 година към тогавашния Философски факултет на Прищинския университет.

Провеждането му е прекъсвано през 90-те години. През 2020 година семинарът също не се е състоял заради пандемията от COVID-19.

В официалните материали на Прищинския университет Мандрица е посочена сред темите на тазгодишното издание. Те са свързани със съхраняването и изследването на албанското езиково наследство извън традиционните центрове на албанския език.

По време на семинара тримата жители на Мандрица участваха в интервюта за Косовското радио и телевизия. Те разказаха за съхранения в селото албански език, както и за местния живот и традиции.

В едно от интервютата с Костадин Бейчев участва и заместник-ръководителят на дипломатическата мисия на България в Косово Благой Петров. Той е бил участник в Семинара по албански език.

Пред студенти и докторанти гостите представиха традиционна носия от Мандрица. Те разказаха за историята, езика и обичаите на селото.

Представителите на Мандрица се срещнаха с преподаватели от Прищинския университет. Те разговаряха и с ръководството на семинара и участници от България.

Тримата се срещнаха със студенти от специалност „Балканистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В специалността се изучава албански език. Те разговаряха и с докторанти на университета.

По време на посещението си в Прищина гостите разгледаха Националната библиотека на Косово. Те посетиха също католическата катедрала „Майка Тереза“ и градския парк „Гърмия“.

В края на визитата Костадин Бейчев изпълни свое авторско стихотворение, посветено на Мандрица.

Д-р Мимоза Хасани-Плана е литературен критик и преподавател в Прищинския университет. Тя работи и в областта на българистиката. Защитила е докторантура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Проф. д-р Линдита Сейдиу е езиковед и преподавател в Прищинския университет. Тя е бивш декан на Филологическия факултет и директор на международния семинар.

През октомври 2025 година в Прищинския университет бе открит лекторат по български език и култура. Участието на жителите на Мандрица се вписва в развиващите се академични и културни контакти между България и Косово, пише БТА.

Това е първото участие на жители на Мандрица във форума, който има повече от пет десетилетия история. Посещението даде възможност на малкото българско село да представи своето наследство пред специалисти и участници, интересуващи се от албанския език и албанологията.

КоментариВсе още няма коментари.Напиши коментар

Коментарите излизат веднага. Такива с линкове или обиди се преглеждат от редакцията.