„Зелена столица на Европа“: Как Гимараеш смекчава ефекта от екстремните жеги
Гимараеш спечели титлата „Зелена столица на Европа“ за 2026 г. Португалският град свързва паркове, реки и гори, за да ограничи жегите.
Португалският град Гимараеш е тазгодишният носител на наградата „Зелена столица на Европа“. Отличието признава над 10-годишните усилия за по-зелена и устойчива градска среда.
Гимараеш ще носи статута „Зелена столица на Европа“ през 2026 г. Градът се намира в Северозападна Португалия. Историческият му център включва множество площади и улици с калдъръмена настилка.
Гимараеш спечели оспорвана надпревара с германския Хайлброн и австрийския Клагенфурт. Европейската комисия оценява кандидатите в седем основни области.
Сред тях са качеството на въздуха, шумът, водите и биологичното разнообразие. Комисията разглежда също зелените площи, отпадъците и кръговата икономика.
Оценката включва още смекчаване на последиците от климатичните промени и адаптация към тях. Именно екстремните горещини са сред основните предизвикателства за Гимараеш.
През лятото температурите в града достигат 40 градуса. Затова научни лаборатории и институти търсят решения за подобряване на условията за живот.
„Наблюдаваме ръст на заболяванията, свързани с горещите вълни. Затова трябва да трансформираме градовете. Необходимо е да проектираме пространства, които предлагат по-добро качество на живот – градове с отлични връзки между зелените площи, но най-вече такива, в които хората използват тези зелени пространства и паркове“, казва Карлуш Рибейро, президент на Лабораторията за ландшафта и член на управителния съвет на „Европейска зелена столица 2026“.
Градът развива зелена инфраструктура, която свързва паркове, водни обекти, земеделски земи и гори. Стратегията използва радиален модел с коридори, излизащи от центъра.
В плана са включени и три зелени пояса. Те постепенно се разгръщат в рамките на общината.
Сред целите са повече зелени площи, по-богато биоразнообразие и ограничаване на ефекта на градските топлинни острови. Природосъобразните решения вече дават измерим резултат.
Местната администрация и научната общност са понижили средната температура в центъра с два градуса и половина. Този подход е част от по-широка стратегия за адаптация към горещините.
Лабораторията за ландшафта следи състоянието на реките в общината. Специалистите използват водни организми, както и физични и химични измервания.
Ларвите на водните кончета са сред най-ясните природни индикатори. Те са силно чувствителни към замърсяване и ниски нива на кислород.
Присъствието им във воден басейн показва, че водата е в добро състояние. Така природните наблюдения допълват лабораторните анализи.
Градът и бизнесът работят и за намаляване на отпадъците. Те насърчават повторното използване на материали и разделното събиране на органични отпадъци.
Органичните материали се връщат обратно в почвата. Ресторант „Кухнята“ е пример за подобен подход, основан на кръговата икономика.
„За нас най-важното беше минималното количество отпадъци. Генерираме по 14 грама отпадъци на меню. Когато нямаш отпадъци, разполагаш с повече средства за разкриване на работни места и за по-високи заплати. Освен това е важно да си заобиколен от местни доставчици, с които да изграждаш кръгова икономика“, казва Лоурейро.
Общината заема 241 квадратни километра. В нея живеят около 166 000 души, разпределени в 55 административни единици.
Разпръснатата и полицентрична структура изисква свързани решения за различните части на територията. Зелените коридори трябва да обединят природните пространства и градските райони.
Опитът на Гимараеш се вписва в по-широкия европейски разговор за подготовката при екстремни температури. Повече информация по темата има в материала Готов ли е ЕС за реакция при екстремни температури?
