Защо намаляването на ДДС няма да свали цените на горивата в България – анализ на Фискалния съвет
Фискалният съвет предупреждава, че намаляването на ДДС върху горивата е скъпа и неефективна мярка, която няма да реши проблема с високите цени.
Фискалният съвет на България представи подробен анализ относно предложенията за намаляване на ДДС върху горивата. Според експертите от институцията тази мярка представлява скъпа и неефективна илюзия. Тя не решава реалните проблеми с поскъпването на енергийните ресурси. Мярката не гарантира постигането на по-ниски цени за крайните потребители у нас. В същото време тя може сериозно да отслаби държавния бюджет. Това се случва в момент, когато са нужни целенасочени мерки за уязвимите групи. Подобна политика рискува да прехвърли ползите към бизнеса. Тя може да задълбочи дългосрочните икономически проблеми на страната.
Основният аргумент на експертите е свързан с характера на нашата икономика. България е „ценоприемаща“ икономика на международните пазари на петрол и газ. Това означава, че вътрешната данъчна политика има твърде ограничено влияние върху цените на едро. Понижаването на данъка не води до увеличаване на предлагането на ресурси. То по никакъв начин не намалява разходите за внос на суровини. Изкуственото сваляне на цените дори може да стимулира търсенето в неподходящ момент. Това забавя необходимото и естествено приспособяване на пазара към глобалните условия.
Първо, намаляването на ДДС не адресира основната причина за поскъпването, а именно глобалния шок в предлагането на енергийни ресурси.
Вторият важен проблем е свързан с поведението на търговските субекти. Бизнесът често не прехвърля изцяло данъчните облекчения в по-ниски цени. Вместо това фирмите в сектора задържат значителна част от ползата. Това води до изкуствено увеличаване на техните печалби. Този негативен ефект е особено силен в условия на ограничена конкуренция. В България съществува сериозна пазарна концентрация в сегмента на горивата. Това се наблюдава и при търговията на дребно. Така фискалният ресурс на държавата би отишъл директно при фирмите. Домакинствата няма да усетят почти никаква полза от промяната в данъчната ставка.
Фискалният съвет изрично подчертава значението на приходите. ДДС е основен източник на приходи за българския държавен бюджет. Потреблението на гражданите формира най-голямата част от данъчните постъпления. Намаляването на тази ставка ще предизвика сериозен и рязък спад в държавната хазна. Това автоматично ограничава възможностите на държавата да финансира своите приоритети. Липсата на средства ще се усети в сфери като социалната подкрепа и инфраструктурата. Програмите за енергийна диверсификация също могат да останат без необходимото финансиране.
Разпределението на ползите от по-ниския данък също се счита за несправедливо. Ползите от по-ниско ДДС се разпределят пропорционално между всички потребители. Това означава, че най-богатите домакинства получават най-голяма финансова облага. Те консумират значително повече горива и енергийни ресурси от бедните. Поради тази причина мярката е много по-малко ефективна от целевите помощи. Директната подкрепа за уязвимите групи е по-добро решение. Социалната ефективност на общото намаление на ДДС е практически минимална.
Намаляването на ДДС върху енергията може да подкопае дългосрочни политики, свързани с енергийната ефективност и прехода към по-устойчиви източници.
Ефектът върху крайните пазарни цени обикновено е доста краткотраен. Дори при частично прехвърляне на отстъпката към потребителите, цените скоро пак тръгват нагоре. Глобалните енергийни цени остават основният двигател на инфлационните процеси. След изчерпване на първоначалния психологически ефект се появява риск. Държавният бюджет се натоварва допълнително без реален резултат. Цените често се връщат на старите нива или ги надвишават.
По-високите цени на енергията носят и важни икономически сигнали. Те създават стимули за реални икономии на ресурси. Насърчават се инвестициите в съвременна енергийна ефективност. Изкривяването на тези сигнали чрез изкуствени данъчни облекчения е рисковано. То може да увеличи уязвимостта на България към бъдещи външни шокове. Процесът на преход към по-устойчиви енергийни източници също може да се забави. Това би било вредно за конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план.
В България вече се чуват различни искания от браншови организации. Политически партии също настояват за временно понижаване на ДДС за бензин и дизел. Те виждат в това начин за справяне с инфлационния натиск. Фискалният съвет обаче категорично не приема тези аргументи. Институцията смята, че това не е подходяща антикризисна мярка. В момента в страната вече действат други механизми за подкрепа.
Най-нуждаещите се физически лица получават директна помощ. Тя е в размер на 20 евро на месец за покриване на разходи. Служебният финансов министър Георги Клисурски даде разяснения по темата. На брифинг в Министерския съвет той обяви подготовката на нови мерки. Правителството разработва пакет от инструменти в подкрепа на бизнеса. Очаква се тези мерки да бъдат обявени официално съвсем скоро. Те ще допълнят досегашните усилия за стабилизиране на икономическата среда.
