Защо Ламин Ямал е №10 в Барселона, но носи №19 в националния отбор на Испания

Ламин Ямал несъмнено е един от водещите таланти на новото футболно поколение. Испанецът все още не е навършил 19 години. Той вече играе редовно както за „Барселона“, така и за националния отбор от 2023 година насам. Нападателят вече е спечелил европейско първенство и три титли от Ла Лига с „блаугранас“. В неговата витрина блестят още купа и суперкупа на Испания. Той вече притежава повече трофеи, за колкото много футболисти биха могли да мечтаят за цялата си кариера.

Тази година Ламин е смятан за водещ претендент за „Златната топка“. Той се класира в челната тройка редом с Хари Кейн и Усман Дембеле. Французинът спечели втората си поредна Шампионска лига с ПСЖ този сезон. Англичанинът се отличи както за националния си отбор, така и за „Байерн“. Кейн отбелязва средно над един гол на мач. Ямал също направи отличен сезон, въпреки отпадането на „Барселона“ от Шампионската лига. Каталунците загубиха от „Атлетико“ на четвъртфинал. Самият Ламин получи контузия на подколянното сухожилие в 33-ия кръг на Ла Лига срещу „Селта“. Това се случи на 22 април и го извади от игра за два месеца.

Ламин Ямал получи легендарната фланелка с номер 10 в „Барселона“ след подписването на нов договор до 2031 година. Преди това номерът принадлежеше на Ансу Фати. Фати обаче не оправда очакванията поради серия от тежки контузии. Ямал направи фантастичен сезон с номер 10, като записа 24 гола и 17 асистенции в 45 мача. Клубът вижда в него наследник на великия Лионел Меси. Младокът често споделя своето възхищение към аржентинеца. В статията Ламин Ямал: Меси е №1 за всички времена той подчертава уважението си към легендата.

Защо тогава Ямал не носи номер 10 за националния отбор на Испания? На терена Дани Олмо продължава да носи този престижен номер. Ламин е основната надежда на испанския футбол и желае тази фланелка. За негово съжаление традицията в националния тим все още е жива. В испанския национален отбор номерата се разпределят според броя изиграни мачове, което дава предимство на по-опитните футболисти. 28-годишният Дани Олмо има 50 мача за националния отбор. Това е точно два пъти повече от 25-те участия на Ямал.

Олмо носеше номер 10 още преди дебюта на младата звезда. В „Барселона“ няма подобно правило за старшинство. Там номерът се дава на играча с най-голям маркетингов и спортен потенциал. Източници твърдят, че Ламин не завижда на своя съотборник. Той приема правилата на Луис де ла Фуенте като единни за всички. Дани Олмо носи номер 10 за „Ла Роха“ заради своите 50 участия, докато Ямал играе с номер 19. Този номер му донесе късмет по време на триумфа на Евро 2024.

В испанския състав има и други необичайни избори на номера. Централният полузащитник Гави носи номер 9. Обикновено този номер е запазен за централни нападатели. Когато Гави дебютира през 2021 година, деветката беше единственият свободен номер. Оттогава той не е променил своя избор. Микел Оярсабал също запазва своя клубен номер 21 в националния тим. Подобни нестандартни номера често предизвикват дискусии сред феновете и медиите.

Исторически погледнато, разпределението на номерата е преминало през странни периоди. Доскоро Аржентина използваше най-необичайната система. На световните първенства през 1978 и 1982 година номерата се раздаваха по азбучен ред. Нямаше изключения за вратарите или позиционна логика. До 1982 година Аржентина раздаваше номерата по азбучен ред, което принуди вратаря Убалдо Фильол да носи номер 5. Полузащитникът Норберто Алонсо пък играеше с номер 1. Марио Кемпес получи номер 10 през 1978 година само защото фамилията му започва с буквата „К“.

Четири години по-късно Диего Марадона трябваше да получи номер 12 по същата логика. На него обаче му беше позволено да се размени със съотборник. Така той взе любимата десетка, а Кемпес облече номер 11. По-късно ФИФА забрани на полеви играчи да носят номер 1. Това сложи край на аржентинския експеримент. В Италия също съществуваше строга система. Вратарите винаги бяха с номера 1, 12 и 22. Защитниците започваха от номер 2, а нападателите получаваха най-високите номера. Роберто Баджо и Алесандро дел Пиеро бяха вписвани като халфове, за да запазят номерата 10 и 7. Тази традиция в Италия отпадна след 2002 година.

В момента испанският национален отбор цени отборния дух над индивидуалните звезди. Ямал е уважаван като най-важния атакуващ играч. Това обаче не му дава право да нарушава вътрешната йерархия. Взаимното уважение към по-опитните колеги остава водещ принцип за тима. Разумно е да се предположи, че фланелката на Ямал с номер 10 би се продавала по-добре. Испанската федерация обаче не преследва търговска печалба за сметка на традициите. Ламин Ямал ще трябва да изчака своя ред, за да облече десетката и за своята родина.