Започва мащабно премахване на изкуствени прегради по поречието на река Арда

Експертен екип от фондация „По-диви Родопи“ стартира мащабна инициатива за възстановяване на естествения вид на река Арда. От началото на март специалистите обхождат поречието на реката. Те вече са успели да картографират около 200 изкуствени бента по протежението на Арда. По-голямата част от тези съоръжения се намират на територията на Източните Родопи.

Проучването обхваща огромен район от речната мрежа в България. Експертите са си поставили за цел да изследват общо 800 километра от поречието. Към настоящия момент над 80% от планираните 800 километра речни участъци вече са успешно проучени. Основният фокус попада върху бариери, които вече не изпълняват своята първоначална функция.

Много от тези изкуствени прегради са напълно изоставени. Те са загубили своята стопанска и икономическа стойност през годините. В момента никой не поема отговорност за тяхното стопанисване или поддръжка. Това създава сериозни проблеми за околната среда и местната инфраструктура.

Пенчо Пандъков – Експерт хидробиолог коментира ситуацията:

Над 80% от заложените първоначално около 800км поречия, които планираме да проучим са вече проучени. И голяма част от тези бариери, те вече не се ползват, те са загубили своята стопанска полза, своята икономическа полза, не се стопанисват от никого и много често водят до наводнения, представляват риск за инфраструктурата. Вредата за еко системата пък идва от това, че те блокират преноса на седименти и миграцията на рибата е много голям.

Инвентаризацията на бариерите трябва да приключи до края на месец юли. След този етап специалистите ще започнат детайлен анализ на събраните данни. Целта е да се реши кои точно прегради трябва да бъдат премахнати първи. Фондация „По-диви Родопи“ е започнала мащабна инициатива за картографиране на ненужни изкуствени прегради по поречието на река Арда в партньорство с водещи учени.

Процесът на подбор ще бъде изключително прецизен. Първоначално ще бъдат избрани 10 потенциални обекта с висок приоритет. Те ще преминат през обстойни хидробиоложки изследвания. Експертите ще проверят техния правен статут и наличието на разрешителни. Ще се проучва собствеността на бариерите и достъпът до околните имоти.

Пенчо Пандъков – Експерт хидробиолог обяснява следващите стъпки:

И след като изберем 10, които са перспективни и потенциални, ще ги подложим на обстойни хидробиоложки изследвания и ще проверим техния правен статут и дали имат издадени разрешителни, собствеността на бариерите и имотите около тях и достъпа. За да може да изберем три, които са най-подходящи и първи за премахване в Източнобеломорския район на управление.

Премахването на изкуствени прегради е доказан метод за подобряване на екологията. Тази практика се прилага успешно в световен мащаб от десетилетия. В Северна Америка подобни дейности се извършват от над 100 години. В Западна Европа опитът в тази сфера е около половин век. Целта на инициативата е част от преградите да бъдат премахнати, за да се възстановят рибните миграции и естественият речен поток.

Пенчо Пандъков – Експерт хидробиолог допълва за международния опит:

В Северна Америка от над 100 години го правят, в Западна Европа от около 50 и става все по-масово и се заемат с премахването на ненужните бариери, което значително подобрява екологичното състояния в съответните водни тела и допринася за постигането на политиките по управление на водите.

Проектът е ключов за възстановяването на речната свързаност в региона. Това ще позволи на рибите да мигрират свободно по течението. Проектът за възстановяване на речната свързаност и рибните миграции трябва да приключи в края на април догодина. Премахването на бариерите ще намали и риска от опасни наводнения.