Залезът на Виктор Орбан и новият геополитически консенсус в Европа

В края на XIX век унгарец влиза във виенска книжарница с необичайна молба. Той иска да си купи глобус на Унгария. По това време Австро-Унгарската империя се простира от Адриатическо море до днешна Украйна. Само поколение по-късно Трианонският договор отнема две трети от унгарската територия. Тази история днес придобива нов смисъл според политолога Иван Кръстев. След изборите на 12 април светът вече не търси глобуса на Унгария. Либералните наблюдатели в Брюксел и Ню Йорк виждат в поражението на Виктор Орбан сигнал за край на нелиберализма.

Анализът във „Форин афеърс“ подчертава, че надеждата е била светът да последва новата посока на Будапеща. Очакванията бяха крайнодесните в Германия и Франция да не постигнат триумф. Реалността обаче е по-сложна от тези предвиждания. Партията „Тиса“ на Петер Мадяр спечели категорично и може да разполага с около 138 народни представители. Този резултат дава на новата власт квалифицирана база за дълбоки институционални промени. Орбан губи почва след 16 години на управление, което бележи края на цяла политическа епоха.

Новият премиер Петер Мадяр спечели благодарение на мощна антисистемна енергия. Подобни процеси се наблюдават и в България. Партията на бившия президент Румен Радев спечели с антикорупционна кампания. Западните медии описват Радев като русофил и евроскептик. Това доказва, че антикорупционната реторика извежда на власт както опоненти, така и съюзници на Орбан. Поражението на досегашния лидер не е край на крайнодясната политика. То е край на илюзията, че тръмпизмът е глобално движение. Петер Мадяр не отхвърля национализма, а представлява неговата еволюция.

Новият премиер Петер Мадяр планира премахване на клиентелистката мрежа NER и реформи в правосъдието. Мадяр се фокусира върху образованието и здравеопазването. Той съзнателно избягва глобалната политика в своята кампания. В същото време Орбан се превърна в глобалист. Той домакинства на чужди лидери като Джей Ди Ванс и Хавиер Милей. Будапеща беше станала интелектуален и финансов хъб за новата десница. Унгарските банки отпускаха заеми на крайнодесни партии в Европа. Политически фигури като Никола Груевски намираха убежище в унгарската столица.

Разривът между европейската десница и Доналд Тръмп стана видим чрез действията на Джорджа Мелони. Италианската премиерка отказа да подкрепи военните усилия на Тръмп в Иран. Тя критикува и неговото отношение към Католическата църква. Орбан обаче запази мълчание по тези въпроси. Асоциирането с Тръмп стана политически токсично за много европейски лидери. Поражението на Орбан е краят на една ера в Унгария и геополитическо земетресение.

Смяната на правителството в Будапеща деблокира финансова помощ от 90 милиарда евро за Украйна. Унгария дълго време налагаше вето върху тези средства. Сега Киев ще получи подкрепа за продължаване на военните действия. За Москва загубата на Орбан означава загуба на инерция в стратегията за разделяне на Европа. Путин губи своя главен информатор и пропагандист в рамките на Европейския съюз. В замяна на лоялността Кремъл изпращаше политически технолози за кампаниите на Орбан.

Европейската нова десница става по-малко евроскептична. Лидери като Мелони виждат заплаха в Москва и Пекин, а не в Брюксел. Призивите за излизане от ЕС вече се считат за губещи предложения. Унгарските избори показват конвергенция в европейския мейнстрийм. Проевропейските елити приемат фокуса върху националните държави. Същевременно крайнодесните приемат европейската интеграция като защита на суверенитета.

В миналото Орбан беше за десницата това, което Фидел Кастро беше за левицата. Той беше лидер на малка нация, завладял въображението на света. Днес неговият модел се сблъсква с нови реалности. Иван Кръстев цитира историческия въпрос от виенската книжарница:

“Може ли да ми продадете глобус на Унгария?”

Сега Унгария се връща към вътрешните си проблеми. Мадяр използва разкрития за луксозния живот на Орбан като символ на корупцията. Бившият премиер реагира на загубата с предупреждения за хаос и бедност. Той твърди, че отдалечаването от неговия курс ще навреди на страната. Въпреки това избирателите избраха консервативна алтернатива. Това пренареждане прави Европа по-европейска и единна пред външните заплахи.