Загадката на Ботевите кости: ДНК анализ и ексхумация търсят истината за гроба на войводата

Въпросът за местонахождението на тленните останки на Христо Ботев навлиза в нова, решителна фаза. Наследникът на Ботевия род Боян Ботйов официално даде съгласие за ексхумация на костите на Иванка Ботева, майката на поета. Тази стъпка цели създаването на генетичен еталон, който да потвърди или отхвърли хипотезите за открити кости на войводата. Научният интерес е провокиран от човешки останки, намерени в пещера във Врачанския Балкан.

Историята започва, когато великотърновският писател Николай Иванов открива следствени протоколи от 1934 година. Документите съдържат разпити, свързани със смъртта на Христо Ботев. Свидетелските разкази сочат, че четири дни след последното сражение овчарят Вълчо Учиндолски открил тялото на поета. Тленните останки били в лошо състояние заради набези на животни. Според протоколите овчарят споделил намерението си пред младия Петър Мазнев.

„Не бива така да се пилеят християнски кости и аз ще отида да видя какво мога да направя.“

Учиндолски събрал останките във връхната си дреха и ги заровил близо до манастира „Св. Троица“. Дълго време се е смятало, че гробът е в руините на манастира край Враца. Огледът обаче не потвърдил тази теория. Нова следа се появила от село Медковец. Иво Михайлов разказал за родова памет за помени, правени високо в планината. Така била открита малка пещера в местността „Манастирски дол“.

През 2023 година Христо Илиев от Враца организира две експедиции до труднодостъпната скална цепнатина. Шведска лаборатория е успяла да извлече човешка ДНК от костица, открита в пещерата край Враца. Процесът е бил изключително труден поради лошото състояние на материала. Акад. проф. д-р Ваньо Митев, директор на Научноизследователския институт по иновативна медицинска наука, ръководи проучването.

„За съжаление, след толкова дълго време това, което е останало и е намерено в тази малка пещеричка, са няколко кости, които са в много лошо състояние.“

Въпреки трудностите, топ лаборатория в Швеция е секвенирала ДНК от фрагмент от глава. Количеството обаче все още е недостатъчно за окончателни заключения. Учените са убедили шведските експерти да работят по случая, изтъквайки националната значимост на героя. За сравнение е необходим материал от пряк роднина. Най-подходящи са останките на Иванка Ботева, починала през 1911 година.

„За тях по принцип не представлява интерес да извличат ДНК от кости, които са на 50, 100 или 150 години.“

Боян Ботйов, който е председател на Общонародна фондация „Христо Ботев“, подкрепя процедурата. Той смята, че това е единственият начин да се спрат спекулациите около паметните дати.

„Да, съгласен съм. И ще задвижим процедурата, за да се види какво ще се получи, защото иначе всичко ще остане в сферата на предположенията и може да предизвика спекулации и различни фалшификации, което винаги се случва около такива дати – 2 юни, 6 януари и т.н.“

Процедурата по отваряне на семейния гроб в София ще бъде изцяло финансирана от ОП „Гробищни паркове“. Главният юрисконсулт Даниела Денизова обясни, че се изисква заявление от всички наследници на генерал Кирил Ботев. Гробът се намира на Централните софийски гробища. Специалистите се надяват да открият запазени плътни кости на Иванка Ботева под тези на сина ѝ Кирил.

Не всички експерти обаче са оптимисти. Георги Ганецовски, директор на Регионалния исторически музей във Враца, изразява сериозни съмнения. Специалистите от музея са установили, че много от намерените фрагменти са животински.

„По-голяма част от костите бяха известно време при нас. Гледаха ги специалисти, които единодушно, заедно с нас, установиха, че става въпрос за силно фрагментирани кости, голяма част от които са животински, но има и такива със съмнения за човешки, които са гризани от хищници.“

Ганецовски оспорва и логиката на овчаря Учиндолски. Според него е нелогично останките да се крият в скална цепнатина вместо в осветена земя. Хипотезата на музея е, че мястото е било леговище на хищник. Акад. Ваньо Митев също остава предпазлив относно произхода на костицата от главата.

Акад. Ваньо Митев планира създаването на ДНК еталон за проверка на всички хипотези за тленните останки на Ботев. След като бъде извлечен профилът на Иванка Ботева, учените ще направят списък с всички вероятни места. Това включва Пантеона-костница в Скравена и село Гурково. ДНК анализът ще бъде приложен към всички съмнителни находки, за да се стигне до обективната истина. Работата в шведската лаборатория продължава, като се търсят начини за извличане на по-голямо количество генетичен материал.