За първи път от 2008 г.: България изпадна от челната тройка по най-нисък държавен дълг в ЕС

България вече не заема място в престижната тройка на държавите с най-ниски нива на дълг в Европейския съюз. Това се случва за първи път от края на третото тримесечие на 2008 година насам. Данните на Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 година потвърждават тази негативна тенденция. Страната ни вече се нарежда на четвърта позиция по съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт.

Към края на изминалата година държавният дълг на България достигна 29,9 на сто от БВП. Преди нас в класацията по фискална дисциплина остават Естония с 24,1 на сто и Люксембург с 26,5 на сто. Дания също изпреварва страната ни със съотношение от 27,9 на сто. През третото тримесечие на същата година българският дълг възлизаше на 28,4 на сто.

Историческата справка показва, че България е била извън топ 3 за последно преди 17 години. Тогава държавният дълг е бил едва 13,6 на сто от икономическата продукция. В онзи период страната ни е заемала шесто място в рамките на Европейския съюз.

Общата картина в ЕС показва лек спад на дълга спрямо предходното тримесечие. Делът на държавните задължения в съюза е намалял до 81,7 на сто спрямо 82 на сто. В еврозоната съотношението също бележи понижение до 87,8 на сто. Въпреки това на годишна база се наблюдава увеличение на дълговия товар в целия блок.

България отчита едно от най-сериозните увеличения на дълга в рамките на ЕС. На годишна база дългът на страната е нараснал с 6 процентни пункта спрямо края на 2024 година. Това е вторият най-висок ръст в съюза след Финландия. Дългът на България е 23.8% от БВП според равносметката за предходната 2024 година.

Изследователските данни разкриват, че външният дълг на страната е нараснал със 7 милиарда евро през 2025 година. Общият размер на външните задължения в края на декември е достигнал 25,3 милиарда евро. За сравнение, през 2024 година тази сума е била 18,1 милиарда евро. Брутният външен дълг на България нарасна до 54,3 милиарда евро към ноември 2025 година.

Министър Temenuzhka Petkova представи параметрите на бюджетната рамка за следващата 2026 година в Народното събрание. В нея се предвижда максимален размер на държавния дълг от 37,6 милиарда евро. Това би представлявало 31,3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Заложената цел за дефицит в бюджета е в рамките на 3 на сто.

Статистиката на Евростат посочва, че Гърция остава страната с най-висока задлъжнялост в общността. Нейният дълг е 146,1 на сто от БВП. Следват Италия със 137,1 на сто и Франция със 115,6 на сто. Белгия и Испания също поддържат нива над 100 на сто от своята икономическа продукция.

Структурата на европейския дълг се състои предимно от дългови ценни книжа. Те представляват 83,5 на сто от общите задължения в Европейския съюз. Заемите заемат дял от 14,2 на сто, а наличната валута и депозитите са едва 2,4 на сто.

В България вътрешните дискусии за бюджета включват и нови предложения от страна на бизнеса. Работодателските организации настояват за по-малко увеличение на осигурителната тежест. Те предлагат ръстът на осигуровките да бъде 1 на сто вместо първоначално планираните 2 на сто.

Финансовата тежест върху българските домакинства също бележи ръст. Дългът на всяко домакинство е средно 21 905 лева в края на 2025 година. Очаква се тази сума да нарасне значително през следващата година. Прогнозите сочат, че тежестта може да надхвърли 30 000 лева през 2026 година.

Държавният сектор увеличи външните си задължения с 35,6 на сто за една година. Това е довело до достигане на нива от 17,61 милиарда евро. Общо 19 държави членки на ЕС са регистрирали ръст в съотношението на дълга за последната година.