За десетилетие: 80% скок на покупателната способност при трайно неравенство

Данните за доходите и потреблението в България очертават картина на нарастващо благосъстояние. Реалните доходи и покупателната способност на домакинствата се повишават устойчиво през последните години. Този процес опровергава тезите за масово обедняване на населението. Структурата на разходите се измества от базови потребности към свободно време, култура и образование. В същото време бедността остава сериозен проблем за определени уязвими групи.

Индексът на реалния доход измерва промяната в покупателната способност след изключване на инфлацията. Този показател расте с равномерни темпове през последното десетилетие. Анализът отчита три основни периода в това развитие. До 2021 година наблюдаваме относително бавен линеен ръст на доходите. През 2022 година настъпи временно забавяне заради високата двуцифрена инфлация. Последните две години обаче бележат отчетливо ускоряване на този процес.

Между 2023 и 2024 година реалният доход се увеличи с 13 на сто. През следващия период до 2025 година ръстът достигна 12 на сто. Домакинствата могат да си позволят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано. Този факт подчертава несъстоятелността на твърденията за общо обедняване. Средната работна заплата нарасна с 13,4% през 2025 година. Това е най-високият темп в целия Европейски съюз за този период.

въпреки значителната инфлация през последните пет години домакинствата могат да си позволят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано

Положителните тенденции се сблъскват с нови предизвикателства през 2026 година. Годишната инфлация в България скочи до 7,1% през април според предварителните оценки на НСИ. Това е рязко ускоряване спрямо нивата от 4,1% през предходния месец. Подобен скок може да окаже натиск върху покупателната способност в краткосрочен план. Въпреки това дългосрочният тренд на догонване на европейските нива продължава.

Промяната в структурата на разходите е ясен индикатор за повишен стандарт. Храната вече заема 29,3% от общите разходи на домакинствата у нас. Това представлява спад от 1,5 процентни пункта спрямо 2016 година. Българите отделят по-малко средства за прехрана въпреки по-високите цени на хранителните стоки. Разходите за дома и режийните сметки също намаляват своя дял. Те спадат от 14,3% на 10,7% от общия бюджет.

Същевременно се увеличават разходите за свободно време и образование. Делът на данъците и социалните осигуровки нараства до 15,4%. Това отразява по-високите трудови възнаграждения и рекордно ниската безработица в страната. БВП на човек от населението по стандарти на покупателна способност достига 68% от средното за ЕС през 2025 година. За сравнение през 2020 година този показател беше 66%.

Данните за бедността изискват умерен оптимизъм. Делът на бедните сред населението се задържа над 21 на сто през 2025 година. Поради спада на населението обаче общият брой на хората в риск намалява. Под актуалната линия на бедност живеят 1,369 милиона души. Линията на бедност за 2025 година е фиксирана на 442 евро. Този праг расте по-бързо от годишната инфлация в страната.

Основните фактори за бедността остават образованието и пазарът на труда. Делът на бедните сред ромите приближава две трети от тяхната група. При хората без образование рискът от бедност достига почти 50 на сто. Сред безработните лица този показател е 55 на сто. Тези фактори определят динамиката на неравенството в България. Страната ни запазва едни от най-високите нива на подоходно неравенство в Европейския съюз.

Социалната политика се нуждае от прецизно насочване към хората с най-висок риск. Липсват икономически аргументи за хоризонтални мерки в подкрепа на цялото население. Подобни интервенции създават допълнителни рискове от инфлация. Коментарите на експерти показват, че митът за бедната и опоскана България постепенно рухва. Бъдещият социален министър трябва да приоритизира реалните потребности.

по-добро прицелване на разходите чрез профилиране и оценка на реалните потребности

Експертите предлагат обединяване на основните помощи в единна доходна подкрепа. Месечните социални помощи и добавките за отопление трябва да имат общ критерий. Системата следва да се раздели на два основни вектора. Първият вектор осигурява универсална подкрепа срещу материални лишения. Вторият вектор е насочен към специфични нужди и лична помощ. Интеграцията на услугите на местно ниво ще подобри ефективността на разходите.