Юни и юли в Западна Европа са най-горещите от началото на измерванията

Западна Европа е преживяла най-горещия период юни–юли от началото на метеорологичните наблюдения. Това съобщи Световната метеорологична организация, позовавайки се на данни от европейската служба „Коперник“.

Оценката представи говорителката на СМО Клеър Нулис по време на седмичния брифинг на ООН в Женева. Според нея екстремните температури са натоварили метеорологичните служби, спасителните екипи и здравните работници.

Август е сред най-натоварените туристически месеци в Европа и Северното полукълбо. Тази година обаче редица институции работят при необичайно тежки метеорологични условия.

„Според европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“ Западна Европа е преживяла най-горещия период юни–юли, регистриран досега“, каза Нулис.

Средната температура в региона е достигнала 21,62 градуса по Целзий. Стойността е с 2,79 градуса над средното за периода 1991–2020 г.

Този резултат надхвърля предишния регионален рекорд. Той е поставен през 2022 г., показват данните на „Коперник“.

Юли 2026 г. е третият пореден месец с изключителни горещини в Западна Европа. Някои държави вече са преживели четвъртата гореща вълна за лятото.

Подробности за регионалния температурен рекорд съобщи и Институтът „Коперник“.

Глобалната средна температура на въздуха през юли е била с 1,47 градуса над прединдустриалното равнище. За сравнение е използвана средната стойност за периода 1850–1900 г.

Така юли 2026 г. се нарежда на второ място сред най-горещите юли в историята. Данните поставят месеца наравно с юли 2024 г.

Екстремната жега е съпътствана от необичайно сухи условия в няколко европейски държави. Засегнати са Ирландия, Франция, Испания, Австрия, Унгария и Обединеното кралство.

Сухо време е отчетено и в части от Исландия. Нивата на Сена, Рейн и Дунав са били необичайно ниски.

Ниските речни нива са засегнали транспорта, напояването и производството на енергия. Продължителната суша е увеличила и риска от горски пожари.

Според „Коперник“ жегата и сушата все по-често се усилват взаимно. Тази комбинация изсушава почвата и улеснява разпространението на пожарите.

Горски пожари са се разпространявали в Албания и Испания. Влажността на почвата е била значително по-ниска спрямо тежката суша през юли 2022 г.

В средата на юли повече от 85 процента от територията на Франция е била под предупреждение или тревога за суша. Година по-рано делът е бил около 65 процента.

Френската национална метеорологична служба е определила 23 юни като най-горещия ден в страната. Измерванията започват през 1947 г.

В Испания националната метеорологична служба е издала червени предупреждения. Те са важали за няколко северни региона заради необичайно високите температури.

Испания също отчете исторически температурен рекорд през първата половина на лятото.

„Коперник“ е отчел и рекордна глобална температура на морската повърхност през юли. Тя е достигнала 20,96 градуса по Целзий.

Това е втори пореден месец с рекордно висока температура на морската повърхност. Предишният рекорд е поставен през 2023 г.

Учените свързват океанското затопляне отчасти с развиващия се феномен Ел Ниньо. Явлението е определено като много мащабно и вероятно безпрецедентно по сила.

„Интензивната и продължителна суша оказва опустошително въздействие върху селското стопанство, нивата на реките, транспорта и енергетиката, като същевременно увеличава риска от пожари“, подчерта Нулис.

СМО отчита екстремни условия и извън Европа. Япония и Южна Корея са преживели рекордно високи температури през предходната седмица.

Силни мусонни дъждове и наводнения са засегнали части от Западна Африка. В Азия прогнозите предупреждават за интензивни валежи и риск от внезапни наводнения.

Засегнати райони се очакват в Индия, Пакистан, Непал, Бангладеш, Бутан, Мианмар и части от Югоизточна Азия.

СМО подчертава необходимостта от надеждни прогнози и навременни системи за ранно предупреждение. Инициативата „Ранни предупреждения за всички“ остава основен приоритет на организацията.