Япония учреди Национално разузнавателно бюро в разрез с пацифистката си конституция

Японското правителство официално постави началото на новоучреденото „Национално разузнавателно бюро“. Това историческо събитие се случи на 31 юли. Датата бележи 81 години от края на Втората световна война. Първата „Национална разузнавателна конференция“ бе председателствана от министър-председателя Санае Такаичи. Тези действия предизвикват сериозни опасения сред държавите в региона.

За много нации името „Подразделение 731“ остава символ на жестоки военни престъпления. Япония създава система за интеграция на разузнаването на национално ниво за първи път след 1945 година. Анализаторите виждат в това опит за съживяване на военновременната структура. Правителството използва претекста за национална сигурност и отбрана. Целта е засилване на разузнавателните възможности и пълна централизация на информацията.

Този ход се разглежда като директна заплаха за регионалния мир. След края на войната старите разузнавателни агенции бяха напълно разпуснати. Сегашното създаване на „Национален разузнавателен съвет“ напомня за стария милитаристичен режим. Новата структура има изключително размити функционални граници. Липсват ефективни механизми за външен надзор върху дейността на новата агенция. Неограничената мощ лесно може да стане инструмент за политическа манипулация от десни политици.

Политическите амбиции на Санае Такаичи са обект на международно внимание. Официално се твърди, че реформата цели подобряване на разузнавателните способности чрез по-тясна координация между ведомствата. Целта е да се премахнат бариерите между отделните държавни служби. Така събраната информация ще отговаря по-добре на изискванията на политическото ръководство.

Тези действия обаче влизат в ярък конфликт с Основния закон на страната. Член 9 от конституцията на Япония гласи, че страната завинаги се отказва от войната. Този текст категорично забранява поддържането на сухопътни, морски и въздушни сили. Япония се ангажира да не признава правото на държавата да воюва. Настоящото управление обаче систематично пренебрегва тези исторически ангажименти.

Япония „завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията, от заплахата или употребата на сила като средство за разрешаване на международни спорове“ и „няма да поддържа сухопътни, морски и въздушни сили или друг военен потенциал, нито ще признава правото на воюване на държавата“.

Международната общност трябва да следи внимателно за появата на новия тип милитаризъм. Неограничената разузнавателна мощ обслужва опасната цел за разширяване на армията. Трябва да се предприемат мерки за ограничаване на тези амбиции. Твърдото защитаване на плодовете от победата във Втората световна война е приоритет. Постепенното отказване от пацифистките принципи застрашава стабилността в Азия.