Вятърната енергия с дял от 8,3% в европейския микс, Дания и Германия са лидери в производството
През последното денонощие вятърната енергия е осигурила 8,3% от електроенергията в Европа, сочат данни на WindEurope. Въпреки че този дял е по-нисък от скорошните пикове, страни като Дания, Германия и Финландия продължават да водят по производство и дял в националния си енергиен микс.
През последното денонощие вятърните централи в Европа са произвели 8,3% от общото количество електроенергия на континента, сочат актуалните данни на платформата WindEurope Power Numbers. Този дял, макар и значителен, представлява спад спрямо последните седмици, когато при по-силни ветрове производството е достигало над 20% от общия микс.
Основният принос идва от турбините, разположени на сушата, които са генерирали 556 гигаватчаса, или 7,6% от цялото европейско потребление. Морските вятърни паркове са добавили още 49 гигаватчаса (0,7%), с което общият принос на вятъра достига 605 гигаватчаса за 24-часовия период.
Дания отново се утвърждава като лидер по дял на вятърна енергия, като тя задоволява 34,9% от нуждите на страната. Веднага след нея се нареждат Финландия с 29,6% и Литва с 20%. Тези държави последователно демонстрират висок процент на интеграция на възобновяеми източници в своите национални мрежи.
Когато става въпрос за абсолютно количество произведена енергия, класацията изглежда по-различно. Германия е произвела най-много ток от вятър – 152,4 гигаватчаса. На второ и трето място са съответно Испания с 86,5 гигаватчаса и Финландия с 64,3 гигаватчаса. За сравнение, България е допринесла със скромните 1,4 гигаватчаса към общото европейско производство.
По-широката картина показва, че през първото тримесечие на 2025 г. възобновяемите източници са осигурили 42,5% от нетната електроенергия в Европейския съюз. Въпреки това, данните на Европейската комисия отбелязват лек спад в дела на вятърната енергия в сравнение със същия период на предходната година. Експерти свързват тази тенденция както с метеорологичните условия, така и с първите признаци на възстановяване на промишления сектор, което води до промени в общото потребление и структурата на енергийния пазар.
