Войната в Близкия изток повиши инфлацията в еврозоната до 3,2%

Войната в Близкия изток доведе до рязко поскъпване на енергията през май. Това ускори инфлацията в еврозоната до 3,2%. Официалните данни на Евростат потвърждават тази негативна тенденция. Потребителските цени нараснаха значително спрямо априлските нива от 3,0%.

Потребителските цени в еврозоната достигнаха 3,2% през май, което е най-високото равнище от септември 2023 г. Данните съвпадат точно с прогнозите на анализаторите от „Блумбърг“. Икономистите на FactSet очакваха малко по-висока стойност от 3,3%. Инфлацията остава значително над целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2%.

Това е трето поредно увеличение на цените в зоната на единната валута. Пазарите очакват бърза реакция от страна на финансовите институции. Вероятността за повишение на лихвените проценти нараства всеки ден. ЕЦБ ще проведе своето важно заседание на 11 юни. Анализаторите смятат, че банката трябва да покаже готовност за овладяване на ситуацията.

Особено значение за централните банкери има базисната инфлация. Тя изключва силно променливите цени на енергията и хранителните стоки. Базисната инфлация се ускори до 2,5% през май. През април тя беше на по-ниското ниво от 2,2%. Този резултат надвишава предварителните експертни прогнози от 2,4%.

„Това е очакваното повишение на инфлацията, което ще подтикне централната банка да вземе решение за „превантивно“ увеличение на лихвите“, заяви Карстен Бжески от ING в своя анализ.

Енергийният сектор остава основен двигател на общото поскъпване. Инфлацията при енергийните цени се повиши до 10,9% през май. Секторът на услугите също отчита скок до 3,5%. Икономиката на Европейския съюз е изключително уязвима към външни шокове. Блокът е нетен вносител на енергийни ресурси отвън.

Инфлацията при енергийните цени в еврозоната достигна 10,9%, докато секторът на услугите се ускори до 3,5%. Тези данни ясно показват широкия обхват на ценовия натиск. Изпълнителният орган на ЕС очаква инфлацията да остане висока. Брюксел повиши прогнозата си за еврозоната до 3,0% за годината. Предишната прогноза предвиждаше ръст от едва 1,9%.

„За инфлацията в еврозоната засега посоката е само нагоре. Не става дума за рязък скок, а по-скоро за умерено и постепенно повишение“, каза Бржески.

България заема водещо място по ръст на цените в целия регион. Хармонизираният индекс на потребителските цени в България нарасна с 6,3% на годишна база през май. Това е най-големият темп на растеж у нас от септември 2023 г. Месечната инфлация в страната възлиза на 0,3% според европейската статистическа агенция.

Националният статистически институт (НСИ) съобщи вчера още по-високи стойности. Според индекса на потребителските цени (ИПЦ), инфлацията у нас е 7% на годишна база. Спрямо предходния месец увеличението е в размер на 0,2%. През април годишната инфлация в България беше 6%, а месечната достигна 1,8%.

Други държави в еврозоната също изпитват сериозен натиск. Литва регистрира инфлация от 5,1%, а Гърция достига нива от 5%. Най-ниски стойности се наблюдават в Малта с 2,1%. Германия и Франция отчитат съответно 2,7% и 2,8% през май. Разликите в темповете на поскъпване остават значителни между отделните членки.

Геополитическото напрежение остава водещ фактор за световните пазари. Цената на американския петрол скочи с над 10% през последните два дни. Това се дължи директно на конфликта в Близкия изток. Френският президент Еманюел Макрон направи важно изявление по темата. Той нарече военна операция в Ормузкия проток „нереалистична“.

Австрийското правителство също зае категорична и твърда позиция. Виена отхвърли всички искания на САЩ за ползване на въздушното пространство. Исканията бяха свързани с потенциални военни операции срещу Иран. Междувременно Иран направи официално изявление пред МААЕ. Техеран твърди, че не е започнал ново обогатяване на уран.

Европейската централна банка анализира внимателно тези международни събития. Решенията за лихвените нива ще зависят от устойчивостта на инфлационния натиск. Инвеститорите очакват ясни сигнали за готовност за овладяване на цените. Прогнозите за края на годината остават несигурни. Енергийната зависимост на Европа остава ключов проблем за стабилността.

Статистиката на Евростат разкрива големи разлики между отделните икономики. Някои страни успяват да задържат цените по-успешно от други. България обаче остава сред най-засегнатите държави в групата на еврозоната. Динамиката на потребителските цени ще определя бъдещата икономическа политика в целия блок.