Военните заводи със спад на приходите и преди „да спрем оръжията за Украйна“

Българските държавни военни заводи отчитат сериозен спад в своите приходи през последното тримесечие. Тези финансови резултати стават ясни непосредствено преди официалното решение за спиране на оръжейните доставки за Украйна. Данните за предприятия като ВМЗ и НИТИ показват влошаване на показателите спрямо предходната година. Ситуацията се развива на фона на политически промени в управлението на страната.

“Правителството слага край на предоставяне на въоръжение от Българската армия за Украйна. Вече сме дали достатъчно, а страната ни продължава да търпи социалноикономически щети от тази кръвопролитна война”

Това заяви премиерът Румен Радев в началото на правителственото заседание. Той подчерта, че мирното решение на конфликта не може да бъде постигнато с военни средства. Според него е необходим всеобхватен и реалистичен подход за търсене на дипломатически изход. Радев допълни, че инвестициите трябва да се насочат към укрепване на отбранителните способности на Българската армия.

Военният министър Димитър Стоянов подкрепи тази позиция и внесе допълнителни разяснения. Той уточни, че решението засяга единствено безвъзмездното предоставяне на въоръжение и боеприпаси от армейските складове. Търговските продажби на военно-промишления комплекс няма да бъдат спирани.

“Българската армия не продава оръжия. Това не е мой ангажимент, а на индустрията. Военно-промишленият комплекс е към Министерството на икономиката и Министерството на отбраната няма касателство там”

Министерството на отбраната е извършило оценка, според която ведомството няма повече възможност за военна помощ. От своя страна Киев не е отправял нови искания за предоставяне на оборудване. До момента българското военно министерство е предоставило общо 13 пакета с директна помощ на Украйна. Сключеният през 2022 г. договор между МО и ВМЗ – Сопот, е изпълнен на 100%.

Печалбата на ВМЗ за първото тримесечие на 2026 г. намалява с 31,3 млн. евро. Сумата пада от 48,28 млн. до 16,97 млн. евро спрямо същия период на предходната година. Приходите от продажби също бележат спад от 151,5 млн. на 100,8 млн. евро. Конкретно от продажби на специална продукция заводът е генерирал 99 млн. евро.

Въпреки влошените резултати, ВМЗ очаква изпълнение на поръчки за около 350 млн. евро до края на годината. Финансовият отчет не посочва конкретни причини за текущия спад. През 2024 г. дружеството постигна положителен финансов резултат от 220,8 млн. лв. при приходи от близо 1 млрд. лв. Военният конфликт между САЩ и Израел срещу Иран не оказва пряк ефект върху дейността на завода.

Спад се наблюдава и при дейността на казанлъшкия завод НИТИ. Приходите на НИТИ намаляват с 633 млн. евро до общо 973 млн. евро. Продажбите на продукция, стоки и услуги са спаднали с 634 млн. евро. Причината е намаленият обем на поръчките, по които дружеството работи като подизпълнител. Печалбата на завода е спаднала почти три пъти за една година до 107 хил. евро.

За разлика от заводите, оръжейният търговец „Кинтекс“ отчита значително по-добри финансови показатели. Печалбата на дружеството се е увеличила с 1477% до 1,68 млн. евро. Приходите от продажби нарастват с 40% до 11,85 млн. евро за първото тримесечие. „Кинтекс“ работи активно по диверсификация на доставчиците и сключване на нови договори на реекспортна база.

В „Терем холдинг“ ситуацията остава сложна поради сътресения при доставките на резервни части. Обемът на произведената продукция в „Терем“ спада с 50% до 3 млн. евро. Извършените услуги в холдинга намаляват с 63%. При продукцията, предназначена за Министерството на отбраната, се отчита критичен спад от 98,3%.

Държавата планира мащабна модернизация на секторите с европейско финансиране. Вече е известно, че държавата печели от енергетика и военни заводи чрез натрупани дивиденти. Министерският съвет ще приоритизира производството на дронове и боеприпаси за нуждите на българската армия. Това трябва да компенсира спада в международните поръчки.

България стартира стратегически проект с Rheinmetall за нови заводи за барут. Инвестицията в съвместното предприятие ще възлезе на около 500 млн. евро по механизма SAFE. Този проект ще позволи производството на 155 мм снаряди по натовски стандарти. Това ще отвори нови пазари за българската отбранителна индустрия в рамките на Алианса.

Междувременно заводът на IAG в Бургас започна производство на първите бронирани машини. Тази стъпка е част от цялостната стратегия за преминаване към съвременни бойни платформи. Министерството на отбраната предвижда модернизацията да продължи и през 2025 г. Очакват се нови инвестиции във ВВС, ВМС и Сухопътните войски.

Министър Атанас Запрянов потвърди, че изграждането на капацитет за производство на барут е приоритет. Секторът е изправен пред предизвикателството да задържи квалифицираните си кадри. Завод „Арсенал“ вече предприе стъпки за увеличение на заплатите и месечните бонуси. Много от предприятията продължават да работят на 24-часов режим поради световното търсене.