Военните учения убиват ли делфините в Черно море
Подводните взривове и военните сонари оглушават морските бозайници, причиняват вътрешни кръвоизливи и декомпресионна болест. Експертите от „Зелени Балкани“ обясняват защо вината не е само на рибарските мрежи.
Делфините на практика “виждат” света чрез звук. Те излъчват кратки щраквания, които се отразяват от рибите, морското дъно и останалите предмети и се връщат обратно към животното. СНИМКИ:ГЕТИ Последните години са пълни с примери за изхвърлени на брега делфини или китове, като случаите често се обясняват с човешка дейност във водните басейни.
Всяка година по българското крайбрежие се откриват мъртви делфини, а вината автоматично се прехвърля върху рибарските мрежи. Здравко Василев, първият победител в шоуто „Биг Брадър“, задава неудобен въпрос във Facebook, който провокира сериозен дебат.
Всяка година гледаме един и същ филм: „Умрели делфини в морето“, „Рибарските мрежи убиват делфините“. Но защо никой не задава другия важен въпрос?
Василев насочва вниманието към военните учения и влиянието им върху морската флора и фауна. Той подчертава, че прехвърлянето на вината само върху риболовния сектор прави разговора необективен.
Само през това лято в българските териториални води на Черно море се проведоха две големи военноморски учения. Учението „Черно море 2026“ се проведе през юни, а „БРИЗ 2026“ — през юли. След подобни маневри неведнъж са откривани мъртви морски бозайници без видими следи от заплитане в мрежи или външни наранявания.
Димитър Попов, ръководител на проекта за опазване на китоподобните в България към сдружение „Зелени Балкани“, предупреждава срещу автоматично свързване на фактите. Той обяснява, че времето и мястото на откриване не са достатъчно доказателство.
Въпреки съществуващите рискове за делфините при провеждането на подобни учения, конкретният случай, който визирате, по никакъв начин не може да е свързан с тях. Животните са загубили живота си в кратък период и на много ограничена площ, което навежда на мисълта за съвсем други причини
Според официална информация учението „БРИЗ 2026“ включва противоминни операции, борба с подводници и морско патрулиране. Проверка и задържане на кораби, търсене и спасяване, действия при морски аварии и екологични инциденти също са част от дейностите.
Попов не отрича опасността от военните дейности. Според дългосрочен мониторинг на „Зелени Балкани“, традиционните учения в полигон „Шабла“ трябва да се провеждат през юли или август, когато плътността на китоподобните е значително по-ниска. Организацията провежда наблюдения вече десет години.
Научният анализ на най-голямото изхвърляне на делфини в Обединеното кралство край Корнуол през 2013 г. доказва военноморските учения като най-вероятна причина. Доказването на причинно-следствена връзка е изключително трудно, тъй като засегнатите животни могат да бъдат открити на десетки километри от мястото на въздействие.
През 2023 г. на остров Кипър са открити 12 клюноглави кивота в периода между 9 и 13 февруари. Публикуваният доклад сочи силния шум като причина за смъртта им. При аутопсията са намерени газови мехурчета в кръвта — доказателство за декомпресионна болест. В същите дни наоколо се провеждат военноморски учения със стрелба.
Клюноглавите китове са сред най-дълбоко гмуркащите се бозайници на планетата. Начинът им на живот ги прави особено уязвими към мощни акустични сигнали. Паническото изплуване нарушава естествените механизми за приспособяване към промените в налягането.
Звукът в морската вода се разпространява почти пет пъти по-бързо, отколкото във въздуха. Военноморските сили използват активни сонарни системи, работещи в ниски и средни честоти. Те излъчват сигнали с интензивност до 240 децибела за откриване на подводници.
Силният подводен шум може съществено да наруши способността на делфините да се ориентират, общуват и ловуват, тъй като те разчитат на ехолокацията — излъчват звукови импулси и анализират отразените сигнали, за да „виждат“ околната среда
Делфините практически „виждат“ света чрез звук. Кратките щраквания се отразяват от рибите, морското дъно и предметите. По характеристиките на ехото делфинът установява разстояние, посока, размер, форма и движение на обектите.
Интензивните средночестотни сонарни импулси причиняват т.нар. „ефект на рок концерта“. Морските бозайници временно оглушават, губят способността си да ловуват чрез ехолокация и да общуват помежду си. Временното оглушаване е известно като изместване на слуховия праг. При достатъчно мощно или продължително въздействие увреждането може да стане трайно.
Подводните взривове генерират изключително силен шум в широк честотен диапазон и водят до травми и вътрешни кръвоизливи. Най-уязвими не винаги са големите животни — хайверът, яйцата и ларвите на рибите са най-чувствителният етап от развитието им. Щетите могат да повлияят върху възстановяването на цели популации години напред.
В зоните на удари от боеприпаси с боеспособни заряди се отделят неорганични химикали и тежки метали като олово, арсен и цианид. Остатъците от невзривени боеприпаси отделят токсични съединения в морските седименти в продължение на десетилетия. Рутинните движения на флота създават риск от локализирани разливи на гориво и изтичане на нефтени отпадъчни води.
Климатичните промени допълнително усложняват ситуацията. Повишаването на температурата на океаните променя разпространението на рибните пасажи и маршрутите на китовете и делфините. По-топлата морска вода позволява на нискочестотните звукови вълни да се разпространяват на по-големи разстояния. Животните все по-често навлизат в райони с интензивен корабен трафик и военни учения.
Проучвания показват, че китовете и делфините често напускат райони с високи нива на шум. Изместването от ключови местообитания увеличава разхода на енергия и намалява достъпа до храна. Според Димитър Попов продължителен военен конфликт може да промени поведението на цялата морска екосистема.
Рамковата директива за морска стратегия на Европейския съюз определя подводния шум като показател за състоянието на морската околна среда. Сред прилаганите смекчаващи мерки са наблюдители на борда на корабите, пасивен акустичен мониторинг и временно прекратяване на шумни дейности при установени морски бозайници.
Морските биолози наричат XXI век „епохата на шумния океан“. Ако през миналия век най-голямата заплаха за китовете е бил китоловът, днес тя е невидима. Пластмасата може да бъде снимана, нефтеният разлив се вижда от Космоса, но шумът не оставя следи по водата. Той е способен да оглуши, да раздели стадо и да промени цяла екосистема.
Обществото трябва ясно да осъзнае, че морето не е ферма и не е система, която можем да управляваме според собствените си предпочитания. То е сложна, дива екосистема, изграждана милиони години, в която всеки вид има своята роля. Когато нарушим този баланс, последствията не засягат само природата — рано или късно те достигат и до хората.
