Военните летци ще могат да свалят чужди самолети и дронове при самозащита

Българските и съюзническите летци ще получат по-голяма свобода при използване на оръжие за защита на въздушното пространство. Това предвиждат промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, предложени от министъра на отбраната Димитър Стоянов.

Проектът съдържа два нови текста за действия срещу въздушни и морски заплахи. Единият ще позволи на летците да стрелят без предварителна заповед при нападение от чужд самолет или дрон. Решението ще бъде на командира на екипажа.

Вторият текст урежда действията при нападение от чужди кораби или морски дронове срещу България. Така командирите ще могат да реагират непосредствено при опасност, без да чакат отделно разпореждане.

Досега всяко използване на оръжие в мирно време изискваше заповед от министъра на отбраната. Според новите разпоредби неговото разпореждане ще бъде необходимо при нарушение на границата, въздушното пространство или териториалните води.

В промените изрично се включват и безпилотните средства. Военните ще могат да свалят дронове, които нарушават въздушното пространство или летят над забранени зони. През 2025 и 2026 година дейността на летище София беше спирана няколко пъти заради неидентифицирани дронове.

Тогава стана ясно, че военните не могат да участват в свалянето им. Летището е зона, забранена за полети на дронове. Промените са свързани с необходимостта от по-бърза реакция при подобни ситуации.

Предложените текстове облекчават и процедурите за действия при война. Досега президентът поемаше ролята на върховен главнокомандващ и назначаваше военно командване след обявяване на война.

Според проекта всяка атака срещу България ще бъде достатъчно основание за тези действия. Това ще важи дори когато няма обявено военно положение или война. По темата вече има и предложения за разширяване на възможностите за обявяване на военно положение.

Ще бъде създаден специален военен съвет към началника на отбраната. Той ще определя състава му. От съвета по отбрана към военния министър обаче ще отпаднат командирите на войски.

Проектът предвижда и заместник на постоянния секретар на Министерството на отбраната. Постът е най-висшият административен в министерството. В момента постоянен секретар е Антон Ластарджиев, назначен през 2025 година с четиригодишен мандат.

Парламентът ще одобрява само военни договори на стойност над 100 млн. евро. Министерският съвет ще разглежда сделките между 50 и 100 млн. евро. Договорите до 50 млн. евро ще се сключват само с подписа на министъра на отбраната.

Димитър Стоянов отдавна настоява за по-високи прагове. Според него сегашните суми забавят модернизацията на армията. Той е определял ограниченията като прекалено ниски за работата на министерството.

Промените връщат компенсациите за извънреден труд и дежурство на военнослужещите. Те ще имат право и на 12 часа почивка в деня след дежурството. Компенсациите бяха премахнати в началото на годината, което предизвика възражения от военните синдикати.

Законопроектът премахва званието „офицерски кандидат“ от структурата на армията. Според мотивите на Димитър Стоянов това ще урегулира кариерното развитие на сержантите и старшините. Званието беше въведено след присъединяването на България към НАТО.

В преходните разпоредби са включени промени в Закона за резерва на въоръжените сили. Пределната възраст за запасните ще стане 65 години и ще се изравни с тази по Закона за отбраната.

Мобилизиран военнослужещ няма да може да бъде изгонен от жилището си, включително със съдебно решение. Въвежда се и забрана офицери от резерва или ветерани да участват в политическа агитация, докато носят униформа.

При тържествени събития резервистите и ветераните ще могат да бъдат в униформа. Тя трябва да отговаря на образеца, с който са били на активна служба. Промените за дроновете са свързани и с вече регламентираните възможности за използване на оръжие при отбрана на военни обекти: Парламентът разреши свалянето на дронове при такава защита.