Виталий Мански: Как един човек променя историята и защо Русия е отплаващ кораб

Виталий Мански е един от най-значимите съвременни документалисти. Той изследва влиянието на отделния човек върху световната история. В неговия фокус попадат фигури като Михаил Горбачов и Владимир Путин. Неотдавна той представи лентата „Източен фронт“ в рамките на „София филм фест“. Там той изпълняваше и функцията на председател на документалното жури.

Мански създава своите филми чрез призмата на личните си преживявания. Новият му проект „Желязо“ се ражда след среща с разрухата на войната. Режисьорът си спомня първия път, когато вижда изгорял руски танк край Буча. Техниката е била захвърлена в дере край пътя. Тази гледка предизвиква в него силна вълна от асоциации за съдбата на хората вътре.

Аз като цяло правя кино винаги на базата на някакви собствени емоции, които изпитвам в тази или онази връзка, или в отговор на някакви въпроси, които си задавам.

Документалистът забелязва как военната техника се слива с всекидневния живот. В Берлин пред руското посолство той вижда хора да полагат цветя върху разбит танк. Тези наблюдения му помагат да разбере по-добре съвременния свят. Подобни анализи за оцеляването на политическите системи прави и Генадий Гудков пред БНТ. Мански се стреми да запечата промените в начина на живот по време на глобални катастрофи.

Режисьорът проявява траен интерес към личностите, които насочват хода на събитията. Той анализира фигури като Горбачов и Далай Лама. Изследва зависимостта на милиони хора от решенията на един конкретен човек. Мански ще оглави журито на документалния конкурс за юбилейното 30-о издание на София филм фест. Неговата работа често разглежда моралните избори на властимащите.

Във филма „Свидетелите на Путин“ Мански съпоставя настоящия руски лидер с Михаил Горбачов. Режисьорът изпитва дълбоко уважение към Горбачов заради неговата смелост да започне промени. Горбачов е можел да запази статуквото и да остане на власт до края на живота си. Вместо това той дава начало на процеси, които в крайна сметка го отстраняват от управлението.

Мански си спомня първите стъпки на Владимир Путин във властта преди 26 години. Още тогава документалистът изпитва тревога от връщането на съветския химн. Той забелязва как около новия президент бързо изчезват хората с различно мнение. Путин не е водил реална предизборна кампания. Той е избран чрез конкурс за приемник от близкото обкръжение на Елцин.

Той е обикновен консерватор с много ограничено съзнание, убеден в своята правота.

Днес Мански описва Путин като човек, лишен от емпатия. Неговото механично отношение към живота води до трагични последствия за целия свят. Пропагандата, която крепи този режим, е тема и за други творци като Павел Таланкин. Виталий Мански е обявен за чуждестранен агент в Русия и срещу него се води наказателно дело.

Режисьорът не може да се върне в Русия и не може да се откаже от гражданството си. Той усеща страната като голям кораб, който отплава безвъзвратно в мъглата. Документалистът прекарва последната година и половина в заснемане на кадри в родния си град Лвов под заплаха от ракетни удари. Неговото творчество остава силно свързано с актуалните сътресения.

Въпреки мрачните теми, Мански продължава да работи активно върху нови проекти. Новият му филм „Време до целта“ ще направи своята световна премиера на фестивала Berlinale 2025. Режисьорът мечтае един ден да заснеме края на управлението на Путин. Той запазва своя витален стоицизъм и продължава да изследва периферията на човешкото страдание. На 4 април 2026 г. той участва в дискусии за бъдещето на региона заедно с политически фигури.