Вера, Бояна и Калимана: Три валкирии на тежката арена в българския спорт
18-годишната Бояна Костадинова продължава семейната традиция в тежката атлетика под зоркия поглед на своята майка, световната шампионка Вера Маринова-Калимана.
Бояна Костадинова с майка си Вера Маринова-Калимана и по-малката си сестра Калимана. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ На европейското първенство по вдигане на тежести в Батуми (Грузия) Бояна спечели сребърен медал в изхвърлянето в категория до 48 килограма и бронзово отличие в крайното класиране от двубоя. Бояна и Вера Вера Маринова-Калимана с титлата “Най-добър лифтър” на балканското първенство в Сърбия през 2025 г. Бояна бе определена за една от най-красивите щангистки на европейското. Калимана, Бояна, брат им Кубрат и майка им. Понеже живеят на различни места, те ценят и обичат времето, което прекарват заедно вкъщи.
Българските женски щанги откриха своето ново нежно лице в лицето на 18-годишната Бояна Костадинова. Младата надежда на родната тежка атлетика доказа, че е истински шампион по кръв и по дух. Бояна Костадинова завоюва сребро и бронз на европейското първенство в Батуми въпреки силната болка в китката. Този успех я утвърди като водеща фигура в процеса на подмладяване на националния ни отбор. Постижението ѝ в Грузия е историческо, тъй като това са първите български медали от този форум.
Възходът на Бояна не е случаен, а е плод на здрава семейна традиция. Тя наследява своята изключителна сила от майка си Вера Маринова-Калимана. Вера Маринова-Калимана е републикански и световен шампион по силов трибой и личен ментор на своите дъщери. Майката открива своята страст към тежестите на около 30-годишна възраст. Тя успява да промени физиологията си и да постигне пълна ментална и физическа стабилност чрез тренировките. Подобно на майката на Никола Цолов, Вера е неотлъчно до детето си във всяко изпитание.
“Майка ми никога не е имала болни амбиции като родител, но аз, виждайки какво прави тя всеки ден, накрая сама проявих желание. За мен е най-ценен нейният личен пример, наблюдавайки я как се справя с всичко. Първия път, когато влязох в залата, изпитах срам. Да не взема нещо да направя грешно.”
Вера Маринова забелязва огромния потенциал на дъщеря си още в първите шест месеца от нейната подготовка. Бояна започва първоначално с контактни бойни спортове, които изграждат здравината на нейния организъм. Майка ѝ определя щангите като „Цар спорт“ и вижда как дъщеря ѝ постига сериозни резултати за кратко време. 18-годишната тежкоатлетка съчетава професионалния спорт с успешно завършване на средното си образование за рекордно кратки срокове.
“Бояна стартира с друг спорт. Смятам, че е много хубаво децата да преминават през контактни бойни спортове, защото те дават изключителна здравина в момента на израстването на детския организъм. Тя сама пожела да опита с щангите, които за мен са Цар спорт.”
Връзката между майка и дъщеря е изградена върху пълно доверие и солидарност. Вера често отказва да се храни заедно с Бояна, докато младата състезателка не мине кантара преди състезание. Тя е единственият човек, който помага на шампионката да излезе от психологическите дупки след неуспехи. Вера си спомня трудните години, в които е съчетавала работа, следване в НСА и отглеждане на три деца.
“Моята дисциплина е доста по-различна, не е олимпийски спорт, но все пак е относително свързана с щангите. Спомням си в началото как тежестите, с които съм стартирала, са ми се стрували сериозни, а сега вече определено не са. Физиологията ми значително се промени.”
Семейството включва още две деца с коренно различни интереси и характери. По-малката сестра Калимана вече тренира в Пловдив и се готви за своите бъдещи успехи в друга теглова категория. Бояна е неин ментор и я учи на дисциплина и ограничаване на социалните контакти в името на спорта. Брат им Кубрат е избрал пътя на програмирането и се вълнува от политическата ситуация в Европа. Тези млади надежди напомнят за устрема на златните момичета в гимнастиката.
Бояна Костадинова беше определена за една от най-красивите състезателки на европейското първенство. Тя обаче остава земно момиче и не робува на суетата. Подготовката за абитуриентския ѝ бал отнема едва тридесет минути в избора на рокля.
“За мен балът е просто нормално празненство, защото завършваш 12 години учене, но не съм се фокусирала изцяло върху него и не съм го чакала с нетърпение. Отидохме в ателието, премерихме каквото трябваше и за половин час бяхме готови.”
