Венецианският театър „Ла Фениче“ уволни диригентката Беатриче Венеци след серия скандали

Венецианският оперен театър „Ла Фениче“ официално прекрати всякакво бъдещо сътрудничество с диригентката Беатриче Венеци. Това решение слага край на месеци на ескалиращ конфликт между нея, оркестъра и ръководството. Суперинтендантът Никола Колабианки официално прекрати сътрудничеството с Беатриче Венеци поради несъвместимост и липса на взаимно уважение. Ръководството на институцията мотивира акта с необходимостта от защита на авторитета на театъра.

Новината предизвика незабавна реакция сред музикалните среди и обществеността. По време на представление на операта „Лоенгрин“ от Вагнер публиката и оркестърът избухнаха в продължителни аплодисменти. Тези овации бяха възприети като символичен край на един изключително напрегнат период. Непосредственият повод за уволнението бе интервю, публикувано на 23 април 2026 година в аржентинския вестник „Ла Насион“.

В това интервю Венеци отправи тежки обвинения към вътрешната система на „Ла Фениче“. Тя заяви, че работните места в оркестъра:

се предават практически от баща на син

Това изказване делегитимира работата на музикантите и самата институция. Оркестрантите в театъра се назначават чрез строги анонимни конкурси зад параван. За служителите това бе директна атака срещу професионализма им. Така крехкото съжителство между диригентката и състава окончателно стана невъзможно. Назначението на Венеци на 9 септември 2024 г. бе предвидено за периода от 2026/27 до 2030 г.

Конфликтът обаче започна много по-рано от последното интервю. Още самото назначаване на Венеци бе посрещнато с остро недоволство от страна на колектива. Оркестърът протестира срещу решение, което музикантите определиха като:

спуснато отгоре

Венеци пое поста, без да е дирижирала нито веднъж състава на „Ла Фениче“ преди това. В професионалните среди това се счита за сериозно отклонение от утвърдената практика. Около 90 музиканти от оркестъра подписаха открито писмо с искане за отмяна на нейното назначение. Те твърдяха, че нейният професионален профил не може да се сравнява с предишните музикални директори. Близо 300 служители на театъра заплашиха със стачки и публични акции във Венеция.

Случаят бързо придоби политическо измерение. Венеци е известна с близостта си до премиера Джорджа Мелони. Тя заемаше ролята на музикален консултант на бившия културен министър Дженаро Санджулиано. Десницата я защитаваше като символ на промяната, докато левицата я критикуваше като политическо назначение. Настоящият министър на културата Алесандро Джули призна, че е:

уморен

Според него случаят вреди на имиджа на страната. Самата Венеци допринесе за задълбочаването на кризата с остри критики. Тя заяви, че институцията се управлява от синдикатите в:

напълно анархичен контекст

Тя твърдеше, че съпротивата срещу нея се дължи на:

страх от промяната

По време на новогодишния концерт оркестрантите закачиха протестни значки на фраковете си. Реакцията на Венеци бе иронична и провокативна:

Поне можеха да си сложат „Сваровски“

Този коментар влоши отношенията допълнително. Синдикалните лидери заявиха, че тя:

не познава дори азбуката на това как функционира системата

В определен момент тя се опита да омаловажи кризата с думите:

Случило ли се е нещо? Аз не съм забелязала нищо

Това засили усещането за нейната откъснатост от реалността в театъра. Преди конфликта във Венеция тя често попадаше в центъра на дебати заради реклама на шампоан. Тя отговори на критиците, че атаките са продиктувани от факта, че е:

млада и женщина

На фестивала в Санремо тя предизвика нов спор с изискването си за обръщение:

Наричайте ме маестро, а не маестра

Комедийната актриса Вирджиния Рафаеле дори я пародира в телевизионен ефир. Венеци реагира саркастично на имитацията:

Имитацията е форма на признание

Натрупването на конфликти и липсата на доверие доведоха до този неизбежен край. Дори първоначалните й защитници се дистанцираха след последните й скандални изявления.