Велислава Петрова: Присъединяването ни към ОИСР остава основен приоритет
Велислава Петрова заяви, че присъединяването към ОИСР остава основен външнополитически приоритет. Приключили са прегледите в 19 от 25 работни групи.
Министър Велислава Петрова СНИМКА: Пресцентър на министерството на външните работи
Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) продължава да бъде основен външнополитически приоритет. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова пред парламентарната Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР.
Петрова представи актуална информация за напредъка на страната към членство в организацията. По думите ѝ присъединяването ще даде възможност България да се присъедини към държави с работещи институции и законодателство.
Тези условия осигуряват по-голяма сигурност за инвеститорите. Министърът посочи, че механизмите и процедурите на ОИСР са доказали ефективността си в други страни.
Тя определи законодателните стандарти на организацията като важен ориентир за развитието на страната.
„златния стандарт“
Според Велислава Петрова положителните ефекти от процеса се усещат още сега. Потенциалните инвеститори могат да получат информация за заключителната фаза на присъединяването.
Министърът изрази надежда членството да стане факт възможно най-скоро. Министерството на външните работи координира процеса, за да бъдат приети оставащите законодателни промени.
Парламентът има ключова роля за приемането на необходимите законопроекти. Изпълнителната власт трябва да ги подготви, а Народното събрание трябва да ги разгледа.
Петрова изрази увереност, че депутатите ще дадат приоритет на законопроектите. След посещението на представители на Секретариата на ОИСР в България през юли е изготвен план за действие.
Планът обхваща всеки от оставащите законопроекти. В него са посочени срокове за подготовка, изпращане до ОИСР и провеждане на обществено обсъждане.
Прегледите по присъединяването са приключили в 19 от общо 25 работни групи на ОИСР. Процедурата в Инвестиционния комитет все още не е формално завършена.
Българската страна обаче е изпълнила всички свои ангажименти. Очаква се Секретариатът на ОИСР да започне писмена процедура.
Тя ще включва и изготвяне на неформално становище, съобщи БТА. Оставащите законодателни промени са свързани с препоръки на три комитета.
Те засягат корпоративното управление, публичното управление и политиката за опазване на околната среда. В Народното събрание предстои да бъдат внесени промени в три закона.
Сред тях са Законът за публичните предприятия, Законът за съдебната власт и Законът за управление на отпадъците.
Проектът за промени в Закона за публичните предприятия вече е преминал обществено обсъждане. След одобрение от Министерския съвет той се очаква да бъде внесен в парламента в началото на октомври.
Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт е изготвен от Министерството на правосъдието. Предстои той да бъде обсъден в междуведомствена работна група.
Целта е възможно най-много бележки да бъдат взети предвид преди общественото обсъждане. Така процедурата може да приключи по-бързо.
Проектът за промени в Закона за управление на отпадъците е изпратен до Европейската комисия на 28 септември. Изпращането е необходимо за техническа нотификация.
Процедурата пред Европейската комисия ще продължи три месеца. След отговора на Комисията законопроектът ще може да бъде внесен в Министерския съвет.
След това проектът трябва да бъде внесен и в Народното събрание. Повече информация за предизвикателствата пред процеса е представена в материала „Кога страната ни може да стане член на ОИСР?“
Председателят на подкомисията Александър Иванов заяви, че парламентът има готовност да подпомага процеса. Той определи присъединяването като стратегически приоритет на страната.
Иванов потвърди готовността си да съдейства за разглеждане в съкратени срокове. Това се отнася до оставащите законопроекти, свързани с членството.
Процесът по присъединяване към ОИСР включва законодателни промени и оценки от работните органи на организацията. България продължава координацията между изпълнителната власт, парламента и Секретариата на ОИСР.
