Възвръщане на независимостта: Пътят на Бани Реза от Лондон до Истанбул за лечение на Паркинсон

Бани Реза е роден в Малайзия, но прекарва десетилетия в Лондон. Той гради успешна кариера като IT архитект. Реза създава сложни компютърни системи за големи международни компании. Професията му изисква постоянно пътуване по целия свят. Преди пет години обаче животът му се променя драстично. Той решава да се пенсионира преждевременно заради влошаващото се здраве.

Първите симптоми се появяват по време на забързаното ежедневие по летищата. Реза започва да изпитва брадикенезия. Това е състояние, при което движенията стават изключително бавни. Гърбът му е постоянно скован и причинява силна болка. Треморът също се превръща в сериозна пречка за нормалния живот.

„Не можеш да спиш, не можеш да гледаш телевизия и не можеш да се отпуснеш. Дори не можеш да излезеш на вечеря. Когато излезеш да се храниш навън, искаш да прекараш приятно време със семейството си, но не можеш“, споделя Бани Реза.

Диагнозата е поставена през септември 2020 година, в разгара на пандемията. Първоначално лекарите в Лондон предписват медикаменти. Те помагат само през първите две години. След това болестта прогресира и става изтощителна.

„Диагностицираха ме с Паркинсон преди около пет години, в разгара на COVID. Беше септември 2020 г., помня го ясно. Тогава дори не знаех какво е Паркинсон. Лекарите в Лондон ми казаха да не го проучвам твърде много и ми предписаха лекарства. Те помагаха през първите две години. След това заболяването започна да влияе на живота ми до степен, в която стана изключително изтощително“.

Неврологът му във Великобритания предлага операция с дълбока мозъчна стимулация (DBS). Дълбоката мозъчна стимулация включва имплантиране на електроди в мозъка за регулиране на анормални сигнали. Първоначално Реза е скептичен към хирургичното лечение. По-късно той разбира, че това е единственият му шанс за нормален живот.

Във Великобритания операцията е безплатна чрез здравния фонд NHS. Проблемът обаче е в огромното време за чакане. Реза трябва да чака почти две години за процедурата.

„Щях да чакам почти две години. Но не исках да се чувствам така и ден повече. Първо трябва да чакаш около година само за оценка на състоянието. След това може да се наложи да чакаш още шест до дванадесет месеца. Така че общо може да станат около две години. А аз не исках да живея така още две години“, казва Реза.

Пациентът започва собствено проучване и открива официалния уебсайт на турското Министерство на здравеопазването. Той филтрира избора си до университетски болници с професори по неврохирургия. Изборът му пада върху болница Acibadem в Истанбул. Международният представител на болницата реагира бързо и компетентно.

Болница Acibadem разполага с Клиника по неврохирургия със световно признание и 35-годишна история. Проф. Хайри Кертмен поема случая на Бани Реза. Той има над 15 години опит в лечението на двигателни нарушения. Екипът извършва операцията успешно.

След процедурата мускулната скованост и треморът изчезват. Реза вече може да се движи самостоятелно и да се храни без чужда помощ. Той се чувства почти както преди появата на болестта.

„Много съм обнадежден и позитивно настроен. Чувствам се сякаш… все още не съм съвсем както преди, но съм много близо до това. Почти както преди да разбера какво е Паркинсон“, казва той малко преди да бъде изписан.

Болестта на Паркинсон е глобален проблем, засягащ над 6 милиона души по света. В България живеят около 15 000 болни от Паркинсон, като 30% са в напреднал стадий. Ситуацията у нас също изисква специфични решения за пациентите.

Пациентите с напреднал Паркинсон в България доплащат около 6000 лв. за ДБС лечение. Като алтернатива се предлага терапия с интестинален гел, която се реимбурсира от НЗОК. Използват се също и апоморфинови помпи за контрол на симптомите.

В световен мащаб се търсят и нови методи за лечение. Във Франция например започват клинични изследвания на светлинна терапия. Тя цели да забави прогресията на болестта като алтернатива на хирургичната стимулация. В България пациентите в последен стадий също демонстрират активен живот чрез участие в хорови състави. Това е възможно благодарение на съвременните терапии и постоянната медицинска грижа.