Възраждат стария занаят на билките: Млад билкар събира рецепти и традиции в Благоевградско
Младият билкар Мартин Караджов събира растения, рецепти и традиции в дива ферма край язовир Стойковци в село Логодаж.
Край язовир Стойковци, в село Логодаж, се намира дива ферма за билки. Потомственият билкар Мартин Караджов превръща семейната вила в място за традиции, автентични растения и познания за природата.
Мартин Караджов събира билки целогодишно, включително в труднодостъпни райони. Той използва растенията за напитки, сиропи, сладка, козметични продукти и натурални мехлеми.
В една от стаите е подреден импровизиран музей. Там посетителите могат да видят сезонни билки и да научат повече за тяхното приложение.
Сред изложените растения са мащерка и традиционен риган. Караджов обяснява, че всяка билка има свои качества и ползи. Според него разнообразието е важно и при ежедневната употреба на чайове.
„Направихме го с цел, да може тук да образоваме хората, да могат да дойдат, да видят старите рецепти“
Фермата показва как предците са приготвяли напитки от природни продукти. Сред тях са студен чай и ошав. В момента Караджов започва да суши ябълки, круши и други плодове.
Събирането зависи от вида на растението. Някои билки се берат на цели стръкове. При други се използват само листата, цветовете или корените.
Колекцията включва както широко познати, така и редки растения. Караджов посочва, че неговите предци са използвали билките преди появата на фармацията и модерната медицина.
Рецептите за сиропи заемат важно място в семейната традиция. Във фермата вече узрява тревистият базак. От него се приготвя сироп, който според билкаря поколения наред са използвали през зимата.
Правят се още сироп от цвят на бъз, различни сладка и натурални козметични продукти. Част от асортимента включва и мехлеми.
„Желанието ни е, ако можем да върнем повече хора към природата, природосъобразния начин на живот“
Билкарството постепенно губи привърженици. Цената на растенията остава ниска, а култивираните билки заемат все по-голямо място на пазара.
Караджов описва занаята като труден поминък, който постепенно изчезва. Все по-малко хора избират работа на терен. Събирането често изисква часове ходене по стръмни участъци.
Билкарите продават основно на земеделски и фермерски пазари. Приходите обаче нерядко не покриват разходите и вложения труд.
За Караджов трудностите остават поносими, защото билкарството е негово хоби и семейна традиция. Той иска фермата в Логодаж да съхрани знанията за растенията и старите рецепти.
„Трудно е, но когато ти е хоби, не ти тежи – нека така да го кажем.“
