Василева видя Стара Загора на крачка от 10-годишна културна стратегия
Марина Василева участва в обсъждането на проекта за културна стратегия на Стара Загора. Документът е за периода 2026–2035 г. и включва 16 мерки.
Заместник-министърът на културата Марина Василева участва в обсъждането на проекта за културна стратегия на Стара Загора, съобщава „Банкеръ“. Срещата се е състояла в Регионалния исторически музей. По данни на БТА публичното обсъждане е било на 22 октомври.
Василева приветства работата по документа и отбеляза, че градът е близо до приемането на десетгодишна стратегия. Тя изрази надежда други общини да последват примера и посочи, че местните планове могат да послужат за основа на бъдеща национална стратегия за културата.
Проектът е с обем 106 страници и включва приоритетите „Памет“, „Творчество“, „Участие“ и „Управление и трансформация“. Според БТА стратегията предвижда 16 мерки и обхваща периода 2026–2035 г. Василева свърза документа и с амбицията на Стара Загора да стане Европейска столица на културата през 2032 г.
Областният управител на Стара Загора Калоян Дамянов настоя за по-конкретно описание на сътрудничеството между общината и държавните културни институции. Той предложи до края на 2028 г. да се направи одит на достъпността на основните общински културни обекти и услуги. Резултатите според предложението трябва да помогнат за изготвянето на план за премахване на бариерите пред хората с различни затруднения. В проекта вече е включена мярка за подобряване на достъпността на съществуващите сцени за хора с увреждания.
По време на посещението си Василева се срещна и с ръководители на държавни културни институции. Обсъдени са предизвикателствата пред дейността им, устойчивото развитие и възможностите за сътрудничество. По-рано тя разговаря и с кмета Живко Тодоров за развитието на културната инфраструктура и подкрепата за местните организации, съобщава „Банкеръ“.
„Фокус“ съобщава, че сред темите на работната среща с представители на културния сектор са били финансовите затруднения и кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Представителите на институциите са посочили недостатъчното държавно финансиране и нарастващите разходи за заплати и осигуровки като ограничения за творческата им дейност.
