Васил Терзиев: София се нуждае от реална финансова децентрализация и по-високи приходи

Липсата на държавен бюджет за дълъг период постави българските общини пред сериозно изпитание. Столичният кмет Васил Терзиев подчерта, че това забавяне пречи на ключови инвестиционни програми. Затрудняват се текущите ремонти на улици и тротоари. Страдат също училищата и детските градини в София. Повече от четвърт век се говори за финансова децентрализация. Реални действия в тази посока обаче липсват. Държавата делегира все повече дейности на местната власт без нужното финансиране.

Васил Терзиев посочи два основни проблема пред Столична община. Първият е ефектът на липсващия бюджет върху текущите разплащания. Вторият е недостатъчният размер на собствените приходи на града. Много хора смятат бюджета на София за голям. Кметът обаче направи сравнение с други европейски столици. Бюджетът на София на глава от населението е между 10 и 12 пъти по-нисък от този на Виена, Осло и Копенхаген. Тази огромна разлика не може да се компенсира само с оптимизации. За амбициозните проекти са нужни нови източници на финансиране.

„Два са проблемите. Единият е как липсата на бюджет как ефектира разплащанията по време на годината, но по-големият проблем, който има една община, особено с размера на Столична е размерът на собствените приходи.“

Основен структурен проблем е липсата на децентрализация. България е изключение в Европейския съюз по този показател. В общината не остава нищо от корпоративния данък и данъка върху доходите. Кметът настоява част от тези средства да се връщат в местния бюджет. Това ще спре практиката общините да „просят“ средства за отделни проекти. В следващия програмен период София ще бъде отделен регион. Градът се води развит, но икономическият резултат не остава на местно ниво. София е три пъти по-голяма от Пловдив, Варна и Бургас. Тя има по-голяма инфраструктура и повече население.

Васил Терзиев изрази несъгласие с новия модел на финансиране. Сега проектите ще се одобряват от МРРБ вместо от парламента. Според него системата трябва да бъде максимално прозрачна. Трябва да е ясно кои проекти са готови за изпълнение. Не бива да има избирателност при плащанията към различните общини. За модернизация на градската инфраструктура са необходими поне 100 милиона евро допълнително на година. Тези средства са критични за ВиК проекти и големи линейни обекти. Те ще подпомогнат и мащабната програма за ремонт на тротоари.

„Нещо, което аз не считам, че е много правилно като посока, защото за да работи тази система добре, тя трябва да бъде прозрачна. Трябва да е ясно кои са проектите, да е ясно, че те са с необходимото ниво на готовност и да няма избирателност в това на коя община избираме да платим и на коя не.“

Темата за Борисовата градина също остава във фокуса на общественото внимание. Новият подробен устройствен план предизвика различни реакции. Васил Терзиев отбеляза, че възраженията са значително по-малко спрямо предишни опити. Планът гарантира пълна защита на парковата среда. Там няма да се строи и няма да се секат дървета. Целта е да се намери баланс между парка и спортните съоръжения. В идващите седмици ще бъдат отстранени идентифицираните технически проблеми. Сред тях е и изискването за минералната вода на басейна „Мария Луиза“.

Кметът сподели и визията си за Княжеската градина. Пространството на бившия паметник трябва да се превърне в обединяващо място. Една от обсъжданите идеи е изграждането на паметник на българските владетели. Архитект Георгиев работи по организирането на конкурс за идейни проекти. Това е приоритетна задача за столичната администрация. Относно презастрояването, Терзиев призова за ясна дефиниция на проблема. Общината извършва подробен анализ на нуждите в район „Младост“. Търси се баланс между застрояване, зелени системи и социална инфраструктура.

Проблемът с недостига на места в детските градини остава тежък. На първо класиране недостигът е около 5200 места в София. Общината работи по 18 обекта за разширяване на капацитета. Очаква се добавянето на 1700 нови места през тази година. Можете да научите повече за статистиката в статията Васил Терзиев: За под седем хиляди деца няма да има места в ясли и градини в София тази година. Инициативата „Пътят към нула“ цели пълно справяне с недостига до края на мандата.

Ситуацията при яслените групи е най-критична. Около 70% от недостига е именно там. Основната причина е липсата на кадри. В системата на софийските ясли липсват над 230 медицински сестри. Това налага трансформация на яслени групи в градински. Проблемът трябва да се реши на национално ниво чрез промяна в изискванията. Допълнителна информация за неприетите деца е достъпна тук: 8 844 деца не са приети в ясли и градини в София. Общината планира добавянето на още 2000 места през следващата година.