Външният дълг мина 68 млрд. евро, БНБ отчете ефекта от евробанкнотите
Брутният външен дълг достигна 68,798 млрд. евро към края на август. БНБ свързва ръста на задълженията си основно с разпределянето на евробанкноти в Евросистемата.
Брутният външен дълг на България достигна 68,798 млрд. евро към края на август 2026 г. Предварителните данни на Българската народна банка показват годишно увеличение с 13,884 млрд. евро, или 25,3%. Дългът е 53,6% от прогнозния БВП при 47,1% година по-рано.
Задълженията на централната банка са 10,446 млрд. евро и са нараснали с 8,507 млрд. евро за година. БНБ обяснява увеличението основно със задълженията, свързани с разпределянето на евробанкноти в Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Към август техническите задължения по този механизъм достигат 8,711 млрд. евро.
Краткосрочните задължения са 17,754 млрд. евро и са се увеличили с 92,2% на годишна база. Дългосрочните възлизат на 51,045 млрд. евро, с ръст от 11,8%. Общо 72,3% от брутните външни задължения са деноминирани в евро при 80% година по-рано.
Сектор „Държавно управление“ има най-голям дял от външния дълг — 28%. Задълженията му са 19,279 млрд. евро, или 15% от БВП, с увеличение от 9,2% за година. Външният дълг на публичния сектор е 31,879 млрд. евро, а на частния — 36,919 млрд. евро.
Към края на юни нетният външен дълг е отрицателен — 27,051 млрд. евро, или 21,1% от БВП. Отрицателната стойност е намаляла с 6,640 млрд. евро спрямо година по-рано.
През декември 2025 г. БНБ отчете, че брутният външен дълг е нараснал с 10,3% до 53,5 млрд. евро към края на октомври.
БНБ ще публикува отчета за септември на 30 ноември. Тогава ще бъдат ревизирани данните за юли и август.
