В памет на Борислав Зюмбюлев: Анализът за цената на „килограм човешко“ и демографския разлом

Преди две години на 27 май ни напусна Борислав Зюмбюлев. Той беше главен редактор на вестник „24 часа“ от 2012 година. Зюмбюлев остава в паметта на колегите си като журналист с широко отворени очи за драмите на деня. Той беше публицист, който виждаше проблемите и техните решения за години напред. Днес неговото професионално наследство продължава да предизвиква силно обществено внимание. Изпращането му е насрочено за 31 май в София.

В негова чест публикуваме отново емблематичния му анализ „Колко струва килограм човешко“. Текстът излиза за първи път на 5 януари 2015 година. Той илюстрира неговия великолепен усет да представя тежки теми по атрактивен начин. Основният фокус на материала е българската демографска криза. Това е тема, която остава водещ обществен проблем и през 2026 година.

1975 година е абсолютният връх в развитието на българската нация. Тогава се раждат 158 хиляди деца с български кръщелни. Това е най-големият набор в историята на българските земи. Никога преди или след това не са се раждали толкова много български деца. Зюмбюлев отбелязва, че от 40-годишна перспектива нацията очевидно се „тътрузи надолу“.

През същата 1975 година България бележи сериозни културни и технологични постижения. Новата година започва с легендарната постановка „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев. Пуснат е втори блок на АЕЦ „Козлодуй“. Излизат шедьоври като „Осъдени души“ и „Вилна зона“. Зюмбюлев твърди, че тези успехи не са случайни. Те са пряко следствие от демографския връх. Потенциалът на активните и амбициозни хора надделява над тоталитарните глупости. Високата смъртност днес допълнително усложнява тази тревожна картина.

Авторът прави интересен исторически паралел със XVII век. Тогава климатичният феномен „Каспийска валежна сянка“ изчезва над нашите земи. Плодородието се завръща и децата започват да оцеляват масово. Появяват се хиляди нови села и градовете процъфтяват. Появата на съвременния български народ е следствие от два основни фактора. Това са изобилният дъжд и многото секс.

През 1975 година обаче трендът се обръща. Благосъстоянието на хората започва да пада спрямо съседните народи. Ударът по жизненото равнище е жесток. Официалната пропаганда обвинява петролната криза за икономическите трудности. Истината е, че България практически фалира в този период. Започва натрупването на огромния държавен външен дълг. Златната 1939 година с нейния икономически растеж остава далечен спомен.

Демографският проблем е най-голямото предизвикателство пред оцеляването на нацията. Той е по-важен от КТБ, ДАНС или текущите политически скандали. Хората правят деца, когато усещат реален икономически растеж. Между 1999 и 2009 година раждаемостта нарасна заради четворното увеличение на доходите. Зюмбюлев предлага раждането на деца да се превърне в смислен бизнес план за семействата.

За целта той определя „цената на килограм човешко“. Минималният разход за нормално преживяване на едно дете е 600 лева месечно. За да има двойка още едно дете, семейният доход трябва да се увеличи с 1200 лева. Това включва разходите за храна и допълнителни грижи за домакинството. Средният доход на домакинство трябва да се удвои до поне 2200 лева. Това би осигурило желания рязък демографски ръст.

Зюмбюлев изчислява, че са нужни около 7 милиарда лева годишно за работещите семейства. Това е точно сумата, която обществото плати за фалита на КТБ. Пари в България има, но те не се разпределят правилно. Те не мултиплицират доход и не насърчават раждането на деца.

Обществото трябва да принуждава управляващите да увеличават доходите. Постоянно, бързо и незабавно. Иначе бизнесмоделът, по който функционира българската държава, ще я самоликвидира.

Ако държавата вложи 10 милиарда лева в заплати, биха се родили 40 хиляди деца за пет години. Един новороден българин би струвал на държавата около 250 000 лева чрез социални инвестиции. За пълното възстановяване на загубените 2 милиона души са нужни 500 милиарда лева. Този дълъг процес би отнел поне 40 години.

Политиката за увеличаване на доходите трябва да бъде генералната цел на елита и бизнеса. Не може обезлюдяваща се държава да създава трайно благосъстояние за своите граждани. Ефектът от по-високите доходи ще доведе до стабилен икономически ръст. Много българи ще се върнат от чужбина заради по-добрите условия. В противен случай след хилядолетие археолозите ще се чудят на изчезналата ни цивилизация.