В къщата на богатите: Паникстаи, частни клубове и краят на „мутробарока“

Пазарът на луксозни имоти в България преминава през фундаментална трансформация. Времената, в които престижът се изчерпваше с адрес на ул. „Секвоя“ и басейн в двора, вече са в миналото. Съвременните купувачи на баровски жилища променят своите приоритети. Те се интересуват по-малко от показен разкош и повече от функционалност и дългосрочна стойност. Експертите в сферата на недвижимата собственост отчитат зрялост на пазара. България заема водеща позиция в ЕС по ръст на цените на жилищата от края на 2024 година. Тази тенденция се очаква да се задържи и през 2026 г. под влияние на очакваното приемане в Еврозоната.

Д-р Гергана Цанкова, търговски директор на Luximmo, анализира новата реалност в сектора.

„Най-интересното, което видяхме през последните години, е как луксът спря да бъде показност и стана стратегия“

Тя допълва, че днешният клиент мисли за дома като за актив и наследство. Луксозният пазар в страната вече е навлязъл във фазата на зрелостта. Вече не е достатъчно имотът просто да изглежда скъп от улицата. Инвеститорите търсят контрол и устойчивост в динамични времена. Очаква се пазарът на недвижими имоти през 2026 г. да бъде балансиран, като фокусът ще падне върху качеството на изпълнение.

Сигурността се превръща в основен стълб на високия стандарт. По време на пандемията се засили интересът към автономни домове. Клиентите изискват собствени генератори, независими водоизточници и възможност за изолация на цели зони. Търсенето на специализирани „паникстаи“ (safe rooms) вече не е продиктувано от страх, а от прагматизъм. В столичния квартал „Симеоново“ вече се предлагат имоти с вградени убежища. Пример е къща от 522 кв. м. на цена от 1,5 млн. евро без ДДС. Помещението за сигурност в нея е изградено от подсилен бетон. То разполага с напълно автономни инсталации за оцеляване.

Културният лукс също заема важно място в изискванията на богатите българи. Къщите вече включват професионални винарни с климатичен контрол и дегустационни зали. Обособяват се пространства за изкуство с музейно осветление. Гаражите се превръщат в галерии за колекционерски автомобили. Тези превозни средства се третират като инвестиционни активи с висока стойност.

„Хората, които избират имот от най-висок клас, мислят стратегически. Те не питат „колко е голямо“. Питат „колко е устойчиво“. Не питат „как изглежда“. Питат „как работи“. Не търсят показност. Търсят контрол.“

Логиката на вътрешното разпределение претърпя пълна промяна след COVID-19. Домът вече не е само място за нощувка, а център на целия живот. Всяка спалня със самостоятелна баня и дрешник се превърна в стандарт. Родителската зона често се проектира като отделен апартамент с лично спа пространство. Задължително е наличието на поне един професионален кабинет с отлична акустика. Дневните пространства се разширяват, за да обединят кухня, трапезария и външна градина. Това създава усещане за свобода и простор в интериора.

Естетиката на сградите също се отдалечава от старите стереотипи. Стилът „мутробарок“ с гипс и злато отстъпва място на минимализма. Използват се естествени материали като камък и дърво. Проучванията за 2026 г. сочат засилен интерес към земни цветове като въгленчово сиво и изгорено оранжево. Експертите прогнозират плато и корекция на цените за имоти, които не отговарят на новите стандарти. В елитни квартали като „Лозенец“ цените за луксозни проекти достигат 4500 евро на квадратен метър.

Геополитическата несигурност прави премиум имотите предпочитан актив за съхранение на капитал. Инвеститорите търсят висока ликвидност и модерни технологии. Наблюдава се засилен интерес към качествени обекти в Пловдив, Банско и по Черноморието. Пазарът става все по-селективен, като надценените имоти без реални предимства ще губят позиции. Квадратурите на модерните къщи продължават да растат, но водещо остава качеството на жизнената среда. Богатството вече се изразява чрез тишина, сигурност и интелигентно управление на пространството.