В храм „Св. Неделя“ почетоха паметта на убитите дейци на ВМРО през 1946 г.

Панихида в катедралния храм „Св. Неделя“ почете паметта на дейците на ВМРО, убити през 1946 година. Събитието припомни трагичните епизоди от първите години на комунистическия режим в България. Десетки членове на организацията стават жертва на масови арести и политически репресии. Тези гонения са организирани от представители на Българската комунистическа партия. В акцията участват и бивши съпартийци на жертвите, които заемат ключови позиции в новата власт.

Основна роля в преследванията играят Лев Главинчев и Антон Югов. И двамата са бивши членове на ВМРО, преминали на страната на управляващите след 1944 година. Съдебният процес срещу дейците на организацията се провежда през август 1946 година. Обвинението твърди, че арестуваните са опитали да възстановят дейността на забранената структура. Според прокуратурата те са изграждали въоръжени групи и ударни бригади за терористични действия.

Корените на конфликта с държавата започват още през 1934 година. След преврата на 19 май правителството на Кимон Георгиев обявява ВМРО за незаконна. Организацията официално се саморазпуска под натиска на тогавашната политическа реалност. Отношенията с държавното управление се влошават драстично след атентата в Марсилия. Тогава деец на ВМРО убива сръбския крал и френския външен министър, което предизвиква международен скандал.

През юни 2026 година се отбелязват 80 години от погрома над ВМРО. По този повод в Македонския научен институт се провежда специална научна конференция. Форумът е озаглавен „80 години от погрома над ВМРО през 1946 г.“. Ключовите дати на масовите арести са 7 и 8 юни 1946 година. Тези събития са част от честванията за Свети Дух. Този ден е признат за Ден на загиналите за освобождението на Македония.

Историческите изследвания показват сериозен външен натиск върху България в този период. Репресиите срещу ВМРО са пряко свързани с изискванията на Титова Югославия и Съветския съюз. Комунистическият режим изпълнява тези нареждания, за да затвърди позициите си на Балканите. Конференцията в София цели да даде нов академичен прочит на тези болезнени исторически факти. Засиленият обществен интерес подчертава значението на паметта за репресираните българи.

Съчетаването на религиозното възпоменание с научен форум разкрива дълбочината на темата за македонското движение. Панихидата в „Св. Неделя“ обединява историци, общественици и потомци на комитите. Участниците в конференцията анализират документите от съдебните архиви. Те разглеждат ролята на тоталитарната държава в унищожаването на националните организации. Това е важна стъпка към пълното осветляване на истината за следвоенния период в България.