Управлявана нестабилност: Стратегията за сдържан мир с Русия след войната в Украйна

Америка и Европа са изправени пред критичен избор в отношенията си с Москва. Те могат да се конфронтират с Русия чрез хаос или чрез структура. Иван Кръстев е съавтор на нов стратегически анализ за Европейския съвет за външна политика. Документът описва подробен план за действие след потенциално примирие между Русия и Украйна. Другите автори на анализа са Джереми Шапиро, Самюъл Чарап, Боб Дийн, Хиски Хаукала, Хана Ноте и Джим О’Брайън.

Войната в Украйна вероятно ще приключи с примирие, оставяйки страните в състояние на нискоинтензивна и хаотична конфронтация. Този сценарий изисква нова рамка на поведение. Целта е постигане на „управлявана нестабилност“. В това състояние съперничеството продължава, но рискът от ескалация намалява. Политиците трябва да изградят структура, която да предотврати нова голяма война.

Представете си ситуация през 2028 година. Бойните действия са спрели преди осемнадесет месеца. Руските сили все още заемат окупираните територии. Украинските войски държат отбранителни позиции с американско оръжие и европейско финансиране. Преговорите не са създали буферна зона или мисия от наблюдатели. В такава среда всеки инцидент може да подпали нов конфликт. Липсата на ясни правила прави ситуацията взривоопасна. Това е класически риск от война на пауза, който изисква активна дипломация.

Между войната и мира лежи голямо и опасно пространство от примирия, замразени конфликти и нестабилни политически уредби.

Европа има най-голям интерес от стабилността в региона. Тя е най-близо до конфликта и носи основната икономическа тежест. В същото време Европа остава все по-сама в своите притеснения за сигурността. Америка вероятно ще се фокусира върху други приоритети като Китай или Латинска Америка. Това разминаване в интересите е сериозен източник на нестабилност.

Европа би понесла основната цена при ескалация на конфликта, докато САЩ ще имат по-належащи глобални приоритети. Атлантическият съюз може да стане по-малко автоматичен в своите реакции. Европейските държави ще се страхуват едновременно от американско изоставяне и от американско своеволие. Вътрешните разделения в Европа също ще генерират допълнителен хаос.

Стабилизирането на Украйна е основният стълб на новата система. Страната трябва да получи осезаеми ползи от спазването на примирието. Те включват военна помощ, финансиране за реконструкция и ясен път към ЕС. Възстановяването на украинските територии трябва да се постигне чрез дългосрочна интеграция и икономическа устойчивост, а не чрез военна сила. Отказът от признаване на руските завоевания остава задължителен принцип. Западът трябва да оформи пространството за решения на Киев чрез условни стимули.

Отношенията с Русия не изискват взаимно доверие. Системата трябва да предложи структуриран избор на Москва. Русия трябва да се изправи пред свят, в който сдържаността носи печалби, а измамата води до незабавни и високи разходи. Облекчаването на санкциите трябва да бъде селективно и напълно обратимо. Ако Русия наруши правилата, наказанията трябва да бъдат автоматични. Второ пълномащабно нахлуване няма да предложи лесна победа на Кремъл.

Алтернативите на управляваната нестабилност са значително по-лоши. Смяната на режима в Москва не е надеждна стратегия. Постоянната изолация не създава правила за сигурност. Бързата нормализация е невъзможна поради дълбоките рани от войната. Най-вероятният резултат без намеса е неуправляваната конфронтация. Тя води до повтарящи се кризи и импровизации под натиск.

Управляваната нестабилност е „операционна система за лош мир“. Тя не е справедливо споразумение или вечен мир. Тя е инструмент за ограничаване на ескалацията и запазване на суверенитета. Чрез надеждно възпиране и фрагментирано сътрудничество, Западът може да направи съперничеството предвидимо. Това е единственият път към сдържан мир в една дълбоко разделена Европа.