Удари и контраудари между Русия и Украйна: Жертви и тежка инфраструктурна криза

Военният конфликт между Русия и Украйна навлиза в нова, по-интензивна фаза на удари и контраудари далеч от фронта. Най-малко шестима души са загинали при руски атаки срещу Украйна през последните часове. Организацията на обединените нации съобщава тревожни данни за цивилните жертви. Броят на загиналите мирни граждани е достигнал най-високите си нива от началото на инвазията.

Украинският президент Володимир Зеленски официално обеща да „върне войната в Русия“. Тази стратегия вече се проявява в масирани нападения с безпилотни апарати. Руските военни съобщиха, че са свалили над 300 украински дрона тази нощ. Много от тези апарати са били насочени директно към столицата Москва. Застоят на фронтовата линия промени тактиките и на двете воюващи страни.

Ситуацията в прифронтовите райони остава критична. При руска атака срещу Суми загинаха трима души от едно и също семейство. Сред жертвите е и 13-годишно дете. В Запорожие се съобщава за двама загинали и 23 ранени след нови удари с управляеми бомби. Татяна, жителка на града, разказва за преживения ужас:

„Успяхме да потушим пожара. Счупихме прозореца и спасихме Юрий. Но жената не успяхме да спасим.“

По данни на ООН само през май при руски удари са загинали 274 души. Ранените за същия период са около 1800. Това потвърждава факта, че броят на цивилните жертви в страната е най-висок от началото на войната. Русия е използвала балистична ракета „Искандер“ при нападение срещу Одеса. Подобна серия от атаки на Русия срещу Украйна показва рязка ескалация на напрежението.

Украинските сили също нанасят сериозни щети дълбоко в руския тил. В Подмосковието е бил поразен център за космически комуникации. Това е ключов стратегически обект за руската военна логистика. Същевременно Украйна атакува и завод за полупроводници за ракети във Воронеж. Тези действия целят да парализират руското военно производство. Заради дронове над Москва четири летища временно спряха работа.

Кримският полуостров е изправен пред тежка хуманитарна и енергийна криза. Киев продължава своите удари по руската нефтена инфраструктура и логистични центрове. В Крим е въведен строг режим на тока и водата. Горивото е достъпно само за автомобили на държавните институции. Жителят на полуострова Александър споделя:

„Само трябва да чакаме. Нямаме друга възможност. А и общественият транспорт може скоро да спре.“

Руските власти наложиха забрана за детски почивки в Крим до 1 септември. Това се прилага като мярка за сигурност. Междувременно руски изтребители атакуват Харков и Запорожие с мощни управляеми бомби. Бойните действия продължават с пълна сила въпреки международните опити за мирно уреждане. Динамиката на конфликта се измества към инфраструктурно изтощение на двете страни.