Учени заснеха за първи път жива акула гоблин в естествената ѝ среда в Тихия океан

Учени постигнаха исторически пробив в океанографията, като заснеха за първи път жива акула гоблин в нейната естествена среда. Изследването е публикувано в престижното издание Journal of Fish Biology. Oceanographic Magazine също съобщи за уникалните кадри от дълбините на Тихия океан. Този рядък вид остава скрит от човешките очи през по-голямата част от своята 125-милионна история.

Акулата гоблин е единственият оцелял представител на семейство, чиято еволюционна линия датира от близо 125 милиона години. Поради тази причина специалистите често я наричат „живо изкопаемо“. Досега хората виждаха тези създания основно след случаен улов с риболовни влакна. В такива случаи хищниците умираха бързо при изваждане на повърхността. Новите кадри доказват, че видът обитава много по-големи дълбочини от очакваното.

Първото успешно заснемане в естествена среда се случи през 2019 година. Тогава дистанционно управляваният апарат Hercules откри екземпляр северозападно от остров Джарвис. Акулата беше засечена на дълбочина от 1237 метра при неназована подводна планина. Това беше първият реален поглед към поведението на вида в дивата природа.

Второто и още по-впечатляващо наблюдение беше регистрирано през 2024 година в падината Тонга. Експедицията Inkfish Open Ocean използва изследователския кораб Dagon за своята мисия. Специална камера със стръв засне акула гоблин на рекордните 1997 метра под морското равнище. Това е със 700 метра по-дълбоко от всеки предишен регистриран запис за този вид.

Това откритие прави наблюдението най-дълбокото в историята за представителите на разред Lamniformes (ламнообразни акули). Научното име на вида е Mitsukurina owstoni. Тези хищници притежават изключително специфичен външен вид, който ги отличава от всички останали морски обитатели. Те имат характерна роговидна муцуна и специфичен розов цвят на кожата. Техните силно издадени челюсти им помагат да улавят плячка в пълния мрак на океанското дъно.

Новите данни разширяват значително познатия географски ареал на акулата гоблин в централната част на Тихия океан. Преди се смяташе, че тя живее основно край бреговете на Япония, Австралия и Западна Америка. Изолирани популации бяха засичани в Атлантическия и Индийския океан. Новите наблюдения променят представите за разпространението на този неуловим хищник.

Биолозите подчертават, че видът остава изключително слабо проучен поради своята потайност. Повечето знания до момента се базираха на фрагментарни данни от мъртви екземпляри. Видеото от 2024 година предоставя безценна информация за биологичните особености на хищника. Тези акули се адаптират към екстремни условия под огромно налягане. Второто заснемане потвърждава, че акулите гоблин са по-широко разпространени, отколкото науката предполагаше досега.