Учени установяват прогресивно опростяване при джаза и класическата музика

Джазът и класическата музика преминават през процес на сериозно структурно опростяване. Това показват резултатите от ново мащабно научно изследване. През последните 60 години тези жанрове стават все по-съпоставими с поп и рок музиката. Информацията съобщава изданието Мейл онлайн.

Изследователи от Университета на Тусия и Университета „Сапиенца“ в Рим са анализирали над 21 000 произведения. Проучването обхваща огромен времеви диапазон от 1600 до 2021 година. Учените установяват, че класическата и джаз музиката се уеднаквяват от средата на XX век насам.

Джазът достига своя най-висок връх по отношение на сложността през 50-те и 60-те години. Тогава творят легендарни фигури като Джон Колтрейн и Майлс Дейвис. След този златен период жанрът започва постепенно да губи от своята дълбочина и комплексност. Класическата музика също следва подобна траектория. При нея се наблюдава стабилен спад в сложността през целия XX век.

Изследователите стигат до заключението, че днешните класически и джаз творби са структурно близки до поп жанра. Причините за тази тенденция остават обект на дискусии. Учените предполагат, че дигитализацията на музиката играе ключова роля в този процес. Наблюдава се настъпваща хомогенизация в мелодичните и хармоничните структури.

„Традиционно по-сложни жанрове като класическата музика и джаза започват да проявяват структурни модели, все по-близки до тези на по-новите жанрове. Това подсказва процес на хомогенизация и опростяване в мелодичните и хармоничните структури“, отбелязват авторите.

Музиката винаги е отразявала еволюцията на човешкото общество. Тя оформя традициите и емоциите на хората през вековете. Резултатите са публикувани в престижното научно списание Scientific Reports. Анализът дава ценна информация за културната промяна в съвременния свят.

„Музиката винаги е била в центъра на човешката култура, отразявайки и оформяйки традиции, емоции и обществени промени“, пишат учените в статията си, публикувана в списание Scientific Reports.

При класическата музика сложността варира значително преди 1900 година. След началото на XX век обаче започва рязко намаляване на комплексните елементи. В началото на миналия век джазът и класиката са били по-сложни от хип-хопа или електронната музика. Днес тези разлики почти напълно изчезват.

„Като цяло класическите и джаз композиции от началото на XX век са били по-сложни от поп, рок, електронни или хип-хоп произведения от същия период. След средата на века обаче разликите започват да се заличават“, обясняват изследователите.

Учените правят важно уточнение относно творческия процес. Намаляването на сложността не означава автоматичен спад в креативността на авторите. Анализът не включва фактори като звуков дизайн, продукция или културен контекст. Бъдещи проучвания ще разгледат по-подробно лириката и ритмичната структура на произведенията.

Паралелно изследване разкрива подобни тенденции и при текстовете на песните. Текстовете са станали по-прости и по-повторяеми през последните четири десетилетия. Анализирани са 12 000 песни в жанровете рап, кънтри, поп и рок. Всички те са издадени след 1980 година.

„Текстовете на песните могат да се разглеждат като форма на литературно творчество“, посочват австрийски изследователи.

Съвременните изпълнители често избягват сложната лирична поезия. Те се отдалечават от стила на Фреди Меркюри и Боб Дилън. Популярността на стрийминг платформи като „Спотифай“ налага използването на по-ясни и запомнящи се текстове. Това променя начина, по който публиката възприема модерната музика.