Уби ли Фердинандо де Медичи брат си с арсен?

На 8 октомври 1587 г. вилата на Медичите в Поджо а Каяно изглеждала спокойна. Вечерята обаче поставила началото на една от най-известните мистерии на Ренесанса.

На почетното място седял великият херцог на Тоскана Франческо I де Медичи. До него била съпругата му Бианка Капело. Срещу тях вечерял по-малкият му брат, кардинал Фердинандо де Медичи.

Според популярната легенда Фердинандо насърчил брат си да опита ястие с диви гъби. Друга версия поставя подозрението върху виното. Истината за вечерята никога не е доказана.

Само часове по-късно Франческо бил повален от силни болки, повръщане и висока температура. Скоро същите симптоми проявила и Бианка. Двамата прекарали 11 дни в тежко състояние, което ту се подобрявало, ту внезапно се влошавало.

Франческо I умира на 19 октомври 1587 г., а Бианка издъхва няколко часа по-късно. Съвпадението засилило слуховете за отравяне. Подозренията се насочили към Фердинандо, който веднага поел контрола върху ситуацията.

Кардиналът изготвял медицинските бюлетини и омаловажавал тежестта на заболяването. В докладите до Светия престол той обяснявал състоянието на Франческо с неразумните му хранителни навици.

Неразположението на Бианка представял като последица от мъката по съпруга ѝ. Фердинандо ограничил достъпа до двамата и създал почти пълна изолация около тях.

След смъртта им той наредил незабавни аутопсии. Лекарите заключили, че двамата са починали от малария. Въпреки това слухът за братоубийство оцелял векове.

Фердинандо организирал тържествено погребение за брат си, но не и за Бианка. По-късно документ от Епископския епархийски архив разкрил подробности за погребалните практики.

В криптата на „Санта Мария а Бонистало“ били погребани четири теракотени буркана. Те съдържали вътрешностите, извлечени при аутопсиите на Франческо и Бианка.

Фердинандо веднага поел властта и управлявал Тоскана от 1587 до 1609 г. Управлението му се свързва с търговски и финансов подем.

Той възстановил съдебната система и реорганизирал корпорациите. Насърчил бюрократични промени и данъчна реформа. Подпомагал търговията и създал банки, контролирани от Медичите, в големи европейски градове.

Политическият мотив останал най-силният аргумент в полза на теорията за убийство. Нови изследвания обаче поставиха под съмнение тази версия.

През 1857 г. гробницата на семейство Медичи била отворена. Целта била телата да бъдат идентифицирани и погребани окончателно в Сан Лоренцо.

През 1937 г. италианският учен Фениес Г. Нуови прегледал тогавашните доклади. Той обърнал внимание на добре запазеното тяло на Франческо и на данните от аутопсията.

Нуови предположил, че Франческо и Бианка може да са били отровени с арсен. Според него арсенът можел да забави разлагането и да доведе до мумификация.

През 1945 г. антропологът Гаетано Пиерачини също стигнал до заключение за отравяне. Той посочил гадене, силно повръщане, студена пот и парене в стомаха.

Пиерачини отбелязал и временно подобрение, последвано от внезапно връщане на симптомите. Тези признаци според него се различавали от типичните прояви на малария.

През 2006 г. екип, ръководен от Джино Форначиари от Университета в Пиза, изследвал останките. Учените открили арсен в биологични проби от херцозите.

Наличието на арсен засилило теорията, че Фердинандо е убил брат си и съпругата му. То обаче не доказвало кога и как е попаднал химическият елемент в останките.

Ново ДНК изследване сега променя картината. Международен екип от Йейлския университет работил с палеопатолози от Университета в Пиза.

Учените секвенирали ДНК от скелетните останки на Джовани и Франческо I де Медичи. В костите открили генетични следи от Plasmodium falciparum.

Това е паразитът, причиняващ най-тежката форма на малария при човека. В останките на Франческо открили и следи от Plasmodium malariae.

Резултатите потвърждават диагнозата малария, поставена още през XVI век. Те показват, че болестта е засегнала няколко представители на семейството.

През 1562 г. кардинал Джовани де Медичи починал от малария. Същата година от заболяването издъхнали майка му Елеонора и брат му Гарция.

Новото откритие не изключва напълно допълнително отравяне. Арсенът може да е свързан с балсамиране, погребални практики или замърсяване на пробите.

Затова мистерията не е напълно изчезнала. Научните данни доказват маларийна инфекция, но не отговарят категорично на въпроса за евентуално престъпление.

Историята остава част от кървавото наследство на Медичите. ДНК разкрива причинителя на болестта, но не заличава всички съмнения около онази вечеря.