Турският парламент прие законопроект за реинтеграция на членове на ПКК

Турският парламент прие исторически законопроект за реинтеграция в обществото на членове на Кюрдската работническа партия (ПКК). Решението е част от мирния процес с кюрдите, който продължава близо две години.

Законопроектът получи 468 гласа „за“, 88 „против“ и шест „въздържали се“. Текстът съдържа 12 члена и определя процедурите за разоръжаване на ПКК и връщане на нейни членове към гражданския живот.

Законът предоставя правна защита на много бивши бойци, които не са извършили конкретни престъпления. Той предвижда и спиране на изпълнението на затворнически присъди за някои осъдени членове на организацията.

Мярката не представлява обща амнистия след повече от четири десетилетия въоръжени сблъсъци. Бойци, осъдени за умишлени убийства, няма да попаднат в обхвата на разпоредбите. Изключени са и лица с доживотни присъди, издадени преди 2005 година.

Законопроектът не обхваща основателя на ПКК Абдуллах Йоджалан. 77-годишният лидер е осъден на доживотен затвор и се намира на остров Имралъ от 1999 година.

Миналата година Йоджалан призова бойците на ПКК да сложат оръжие. Той направи това след протегната ръка от близък съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Свързани с процеса действия бяха обсъждани още преди приемането на закона. По темата парламентът създаде [парламентарна комисия през август 2025 година](https://paragraf.bg/turtsiya-gotvi-zakon-za-zavrashtane-na-hilyadi-bojtsi-ot-pkk-amnistiya-za-prestapleniya-ne-se-predvizhda/). Комисията изслуша политици, представители на държавни институции и организации на гражданското общество.

Тя препоръча законодателни мерки за разоръжаване и реинтеграция. Законопроектът е най-конкретната мярка на Анкара от началото на настоящия мирен процес.

През февруари 2025 година Йоджалан призова ПКК да свали оръжията си и да се разформирова. През май 2025 година организацията обяви край на въоръжената борба и собственото си разпускане.

Два месеца по-късно група бойци символично изгори оръжията си в Северен Ирак. По-рано съобщенията за процеса бяха свързани и с [оттеглянето на кюрдски бойци от Турция](https://paragraf.bg/pkk-zapochna-palno-izteglyane-ot-turtsiya-prizova-ankara-za-zakoni-na-svobodata/).

Мерките по закона няма да действат незабавно. Те ще влязат в сила, след като Националният съвет за сигурност потвърди разпускането на ПКК. Съветът трябва да потвърди и предаването на всички оръжия на организацията.

След публикуването на решението в Държавен вестник желаещите ще разполагат с шест месеца. В този срок те трябва да подадат заявление за ползване на законовите разпоредби.

Законът предвижда и отлагане на текущи разследвания и съдебни процеси срещу други лица. Срокът ще бъде пет или десет години според тежестта на предполагаемите престъпления.

Ако през съответния период не бъде извършено престъпление, свързано с тероризъм, делата ще бъдат прекратени. Предложението създава и министерски и парламентарни комисии за наблюдение на разоръжаването.

Законопроектът беше подкрепен от Партията на справедливостта и развитието, Партията на националистическото действие и прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите.

Текстът обаче не решава по-широките кюрдски искания. Сред тях са разширяване на политическите и културните права, промени в антитерористичното законодателство и статутът на Йоджалан.

Свързаната с ПКК информационна агенция АНФ публикува изявление на организацията. В него законът е определен като начало за решаване на нерешените въпроси.

Групировката заяви, че мирният процес може да продължи напред само ако Йоджалан „живее и работи свободно“.

ПКК посочи, че законът съдържа сериозни недостатъци и пропуски. Организацията настоява и за демократични реформи и права за кюрдите.

Според позицията ѝ бойците няма да предадат оръжията си и да се върнат в Турция при последващи преследвания. Те поставят условия за участие в демократичния политически живот и свобода на сдружаване.

Гюлистан Кълъч Кочийит от Партията за равенство и демокрация на народите подкрепи законопроекта. Тя подчерта необходимостта от допълнителни промени.

„Народът на Турция, който плати висока цена в продължение на много години, сега има възможност да затвърди мира и да изгради демокрация“, заяви Гюлистан Кълъч Кочийит.

Мусават Дервишоглу, лидерът на десноцентристката националистическа „Добра партия“, се противопостави на закона. Той заяви, че текстът ще улесни оставането на президента Ердоган на власт.

Законопроектът може да осигури на Ердоган подкрепа от прокюрдската партия. Това има значение за политическото му бъдеще при ограничението от два президентски мандата.

Ердоган би могъл да се кандидатира отново, ако парламентът свика предсрочни избори по време на настоящия му мандат.

ПКК е обявена за терористична организация от Турция, САЩ и Европейския съюз. Организацията води въоръжена борба от 1984 година.

В конфликта са загинали около 40 000 души. Сблъсъците са се разпространили и в Ирак, и в Сирия.

Първоначално ПКК се стремеше към независима кюрдска държава. По-късно организацията премина към искания за автономия и по-широки права на кюрдите в Турция.

Предишни опити за мир между Турция и ПКК са се проваляли. Последният такъв опит беше през 2015 година.