Тунис очаква рекорден брой туристи 10 години след атентатите: Защо българите преоткриват страната?
Тунис се възстановява успешно 10 години след атентатите от 2015 г. и очаква рекорден брой туристи тази година. Страната привлича все повече българи с достъпността си и впечатлява със спокойствието в туристическите зони. Освен културно-историческите обекти под закрилата на ЮНЕСКО, задължителни са и приключенията в Сахара като ездата на камила и търсенето на сувенира „розата на пустинята“.
Тунис уверено възвръща доверието на международните туристи десетилетие след опустошителните атентати през 2015 г. Страната, впечатляваща с осигуреното спокойствие и сигурност в туристическите си зони, си е поставила амбициозна цел: да посрещне 11 милиона туристи тази година, което ще бъде абсолютен рекорд в нейната история. През 2024 г. гостите са били 10,25 милиона.
Възстановяването на сектора, който формира около 10% от БВП на Тунис, е осезаемо. През първите седем месеца на годината приходите от туризъм са нараснали с 42% до 554 милиона долара, докато броят на посетителите е достигнал 4,4 милиона, което е увеличение с 23% спрямо предходната година. Макар някои европейски туристи все още да предпочитат дестинации като Испания, България и Гърция, Тунис привлича силен поток от Европа, както и от Алжир и Либия.
За българските туристи пътуването до северноафриканската държава се оказва по-бюджетно, достъпно и романтично в сравнение с алтернативни дестинации. Това води до рязък скок в интереса. Днес страната посреща шест самолета седмично от България с чартърни полети, което е огромна разлика спрямо цялата 2007 г., когато българските туристи са били едва 6000 души.
Трагедиите от 2015 г., когато „Ислямска държава“ атакува музея „Бардо“ в Тунис и плаж на хотел в Сус, доведоха до тежки присъди за помощниците на терористите, макар и без смъртно наказание. Днес паметна плоча в музея напомня за жертвите. Властите работят за увеличаване на туристическите предложения. Бреговата ивица на страната е с дължина около 1300 км, от които 600 до 800 км са плажове със ситен пясък. Това позволява активен туристически сезон от юни до края на октомври.
За тези, които търсят приключения, остава пустинята Сахара. Тя предлага препускане с джипове 4х4 или спокойни разходки с камили. Само в оазиса Дуз, известен като врата към пустинята, над 300 камили очакват своите ездачи. Камилите носят товар до 180 кг, а цената им е висока: докато едно магаре струва 80 евро, за камила ще са нужни поне 1000 евро, а за бяла – между 6000 и 10 000 евро. При посещение в зоопарка „Фригуя“ край Хамамет камиларят посреща българските посетители с команда на чист български език, преди животното да се изправи.
„Дръж се“
— Камиларят в зоопарка „Фригуя“
Задължителен сувенир от Тунис е „розата на пустинята“ – камъни, за които се твърди, че някога са били корали от дъното на морето Сахара. Те се добиват на 6 метра дълбочина и номадите ги продават. Смята се, че този камък е единственият, който расте в естествени условия, а поставен у дома носи щастие.
Тунис е наследник на богата история, включваща Картаген и Римската империя. Исторически обекти като останките на Картаген и римският амфитеатър в Ел Джем са под закрилата на ЮНЕСКО. Амфитеатърът, трети по големина в Римската империя с капацитет 35 хиляди зрители, днес е сцена за симфонични концерти, въпреки че някога е бил място за гладиаторски битки.
По отношение на местната политика екскурзоводът Алекс, който се шегува, че при 12 млн. население поне 430 хил. са полицаи, посочва едно “желязно правило”: „свещена крава“ в политическата йерархия е президентът, който и да е той. Критика срещу правителството е възможна, но продумаш ли срещу държавния глава, ще си имаш неприятности. Алекс също разкрива, че контрабандата е полудържавна политика, като нелегален бензин идва от Либия, а промишлени стоки – от Алжир. В Ел Джем, например, висококачествен бензин се продава на 1 динар за литър, докато официалната цена е 2,5 динара (1 евро = 3,3 динара).
„Аз например си купих оттук климатика за 280 евро. Ако го бях взел от магазин след платени мита, трябваше да дам 400 евро“
— Алекс, Екскурзовод
Страната дава и урок по политическа толерантност. В столицата Тунис, новата власт след Жасминовата революция (2010–2011 г.) връща статуята на първия президент Хабиб Бургиба на централен булевард, като я монтира пред часовниковата кула, построена от неговия наследник Зин Абидин бен Али. Така двата символа стоят в хармония, демонстрирайки, че толерантността е възможна. Преди да научат този урок, българските туристи посещават Картаген и синьо-белия град Сиди Бу Саид, сравняван със Санторини. Освен това, страната развива голф туризма, като е изградила първото игрище в пустинята в оазиса Тозьор, а също така разполага със 104 милиона засадени маслинови дървета.
