ЦСКА продължава да „настъпва мотиката“ през 2025 г. на фона на мащабни инвестиции

Народната мъдрост твърди, че никой не може да настъпи една мотика повече от веднъж. Очевидно обаче тази поговорка не важи за феновете и ръководството на ЦСКА. В Борисовата градина продължават да повтарят грешките си. Това се случва, въпреки че клубът разполага със собственик, който инвестира огромни суми в развитието му.

Валтер Папазки, който вече официално притежава 100% от ЦСКА чрез фондация „ЦСКА – Червени сърца“, влага милиони за достигане на европейско ниво. Тези под него обаче изглежда са твърдо решени да провалят усилията му. 2025 година приключва без значим успех за мъжкия отбор. ЦСКА отново е пети в класирането, а доминираща игра липсва. Единствената надежда остава за Купата на България, но и там ситуацията е несигурна.

На този фон, действията на собственика са похвални. Реконструкцията на стадион „Българска армия“ напредва по невиждан за България начин. Проектът предвижда изграждане на модерно европейско съоръжение, а не поетапни частични ремонти. Започнала е и работата по кампуса на детско-юношеската школа, разположен на изключително удобно място. Скоро децата на ЦСКА ще тренират в отлични условия, без да се налага да пътуват по различни терени из София. Предстои и обновяването на базата в Панчарево, за която има готов проект от световно ниво. Финансирането е осигурено, остават само административни пречки.

Клубният магазин вече не е пред стадиона, а в центъра на София, като това е нормален стандарт за европейските клубове. Всичко се прави законно, без скрити договорки или безвъзмездно ползване на държавна собственост, както е при някои други клубове.

Въпреки тези мащабни инвестиции, мъжкият отбор липсва. И няма изгледи за подобрение в близко бъдеще. Селекцията отново е проблем. Народната мъдрост гласи, че „на малко прасе и на ново попълнение не може да се радваш“. Може да се адаптира, може и да не се адаптира. Може да е уникален футболист, може да се окаже Давид Сегер. Халф, който трябваше да преобрази отбора, но се оказа такова недоразумение, че няма накъде. Едно, че ЦСКА се оказа единственият клуб, дал пари за него, а сега няма и на кой да го продаде.

Годината започна с победа над „Арда“, но завърши с катастрофална загуба от кърджалийци. Тя остави тима извън европейските турнири за втори пореден сезон – прецедент в историята на „червените“. Още по-болезнен бе загубеният финал за купата срещу „Лудогорец“ пред почти празни трибуни. Доверието към треньора Александър Томаш се бе изпарило много преди тези мачове. Вместо да се търси качествен треньор, бе назначен Душан Керкез, който уж познаваше българския футбол, но се оказа, че самият футбол не му е толкова ясен.

Ситуацията от лятото на 2024 г. се повтори – селекцията закъсня и се оказа провал. Докато в Борисовата градина умуваха, други отбори привлякоха по 20 нови играчи и ги сработиха бързо. Нишката в спортно-техническия щаб бе безвъзвратно скъсана, а оправданията бяха многобройни. ЦСКА отново изоставаше в първенството.

Появата на Христо Янев като треньор и Вангел Вангелов като изпълнителен директор промени ситуацията. Отборът започна да показва характер и борбеност, въпреки липсата на световно ниво играчи. Янев е фатално лимитиран откъм футболисти, много от които получават заплати, които няма да им бъдат предложени дори от втородивизионни турски отбори. Отборът разполага с централни защитници със средна височина 180 см, докато в съвременния футбол се търсят над 195 см. Крайните защитници трудно играят в защита, а Пастор е особено неефективен. Всеки начинаещ треньор знае, че един отбор започва от отбраната.

В халфовата линия има само двама що-годе качествени играчи – Джеймс Ето’о и Бруно Жордао. Проблемът е, че те често получават наказания заради натрупани картони. Катастрофата с крилата е дългогодишна – липсва играч, който да пробива към противниковата врата. Единственият, който смело атакува, е Йоанис Питас, но той е централен нападател.

Въпреки всички проблеми, Христо Янев успя да преобрази много играчи през последните месеци. Те си спомниха, че могат да играят футбол. Сега остава да се наместят още няколко фигури. За първи път има истинска надежда за промяна. Треньорът, който 10 години е работил усилено, за да се върне начело на ЦСКА, е на своето място. Най-важното е, че има пълен синхрон между Янев и изпълнителния директор Вангелов. Те се познават добре от „Ботев“ (Враца) и си имат доверие, което е ключово за успеха.

Заради всичко това, в Борисовата градина отново цари оптимизъм за Нова година. Собственикът Валтер Папазки е ясен, треньорът и ръководството са зад него. Стадионът ще бъде готов и ще е уникален в България за години напред. Реновацията на Панчарево и изграждането на терени за децата също предстоят. ЦСКА винаги е бил незаобиколим фактор в българския футбол. Когато „червените“ и „сините“ изпаднаха в забвение, това се отрази и на националния отбор. Рецептата е проста: основи – стадион, база, школа. Всичко останало е второстепенно. Дори и най-силният отбор е безсмислен, ако на мачовете му ходят под 100 души. ЦСКА е в серия от победи, което дава поводи за оптимизъм.

Така в ЦСКА започва нова надежда. Дано тя не се превърне в безкраен южноамерикански сериал.