Чипровският килим: Вековен занаят, който се бори за оцеляване
Чипровският килим, признат от ЮНЕСКО, е вековен занаят, изправен пред изчезване. Малцина майсторки пазят жива традицията, но липсата на приемственост сред младите застрашава бъдещето му. Общината и училището в Чипровци търсят начини за възраждане на килимарството.
Чипровският килим, признат от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно наследство, е символ на българската традиция. Този вековен занаят обаче е изправен пред предизвикателството на изчезването. Ръцете на малцина жени днес пазят живи багрите и сложните фигури, предавани от поколение на поколение.
Традицията на чипровските килими датира от началото на XVII век. Ранните образци до края на XVIII век се отличават с гладкост, плътност и геометрични мотиви в естествени цветове като жълт, кафяв, син и зелен. Тези килими са двулики, тъкани на вертикален стан от памук и вълна, с дебелина 3-5 мм. Символиката на орнаментите вероятно произлиза от прабългарски магически и религиозни символи, демонстрирайки прилики с килими от Средна Азия и Кавказ.
Днес Севка, Наташа и Венета са сред малкото пазителки на този уникален занаят. За тях килимарството не е просто работа, то е живот. Севка Бардинска, на 83 години, е започнала да тъче едва 10-годишна.
На десет години вече си добър килимар, защото си при баба и нямаш кога друго да правиш. Като завършиш основното образование, ти си килимарка. Нямаше друго.
Още от КултураМицотакис вижда път към връщането на още съкровища от България
Тя си спомня времената, когато в Чипровци е имало над 600 килимарки и почти всяка къща е разполагала със стан. Севка е изпълнител на пана за едни от най-известните български художници, сред които Марин Върбанов и Здравко Мавродиев. Нейни творби красят НДК и са били част от изложби в Париж.
Радостта ми е, че бях сред много известни хора и че по света има неща, които са направени от моите ръце. За мене това е голямо щастие.
Наташа Димитрова тъче килим с мотив „пролетна лоза“. Тя подчертава, че освен сръчност, занаятът изисква и много математика. Нейни пана са създадени по повод приемането на България в Европейския съюз и посещението на папа Франциск. Наташа обаче е обезпокоена за бъдещето на килимарството.
Младите не желаят да започнат да се учат. Има някои деца, които посещават кръжока по килимарство в училището, но масово не се учат. И с тъга го казвам – дано занаятът да не замре.
Историческият музей в Чипровци съхранява килими от втората половина на XVIII век. Някога 400-годишното училище в града е било ключово за подготовката на килимарите, дори е имало специализирана паралелка. Днес обаче такава липсва. Ели Костадинова, директор на ОУ „Петър Парчевич“, споделя, че килимарството се изучава само в часове по интереси.
Кандидатстваме по проекти за тъкачество, дизайн и приложно изкуство, за да започне обучението още от началните класове и да стигнем до там, че да открием нова паралелка. Проблемът е броя на децата.
Кметът на община Чипровци, Пламен Петков, е решен да възроди занаята. Общината търси начини да възстанови специализираната паралелка, за да се запази живо 400-годишното наследство.
Нашата цел е да го възродим. Ако съберем ученици и учители, Министерството на образованието няма да е против да финансира тази дейност.
Въпреки трудностите, Венета, която тъче от 70 години, запазва надежда.
Не вярвам, че ще изчезне. Ще го има – имало го е, и пак ще го има.
Защото, както казват майсторките, чипровският килим е с дълъг срок на годност.
