ЦИК обяви новите депутати: Очаква се президентът да свика 52-рото Народно събрание тази седмица

Централната избирателна комисия (ЦИК) официално обяви пълния списък на народните представители. Новият 52-ри парламент на България вече е конституиран на хартия. Изборите, проведени на 19 април, доведоха до значителни промени в политическата конфигурация. „Прогресивна България“ печели абсолютно мнозинство със своите 131 депутати. Това е резултат от силната подкрепа от 45% от гласувалите граждани. Сега цялото внимание е насочено към президента Румен Радев. Очаква се той да свика първото заседание на 52-рото Народно събрание в сряда или четвъртък.

Разпределението на мандатите показва ясна доминация на една формация. ГЕРБ-СДС заема втора позиция с 39 народни представители. ПП-ДБ остава на трето място с 37 мандата в парламента. Движението за права и свободи (ДПС) изпраща 21 свои представители. „Възраждане“ е последната формация, която влиза в парламента с 12 депутати. ДПС отчита спад от 8 мандата в сравнение с предходното Народно събрание. Това е сериозна промяна в позициите на движението в законодателната власт.

Процесът по определяне на финалния състав включваше важни решения на избраните лидери. Бойко Борисов официално избра да влезе в парламента от Пловдив. Той беше избран и в София, но предпочете пловдивския район. Делян Пеевски от ДПС също направи своя избор и влиза от Кърджали. Той се отказа от мястото си, спечелено в Благоевград. Александър Пулев от „Прогресивна България“ ще представлява Стара Загора вместо Шумен. Общо 13 народни представители трябваше да подадат заявления за избор на район. ЦИК уважи всички постъпили искания в законовия срок.

Иво Христов, който е сред идеолозите на „Прогресивна България“, разясни политическата линия. Той дефинира формацията като лявоцентристка политическа сила. Христов защити публичния образ на президента Румен Радев.

„Това е клише наложено от самата поява на Радев, България има дълга традиция в създаването на разрушителни митове за себе си. Аз мисля, че Радев е много по-близо до европейската идея в оригиналният й вид, отколкото хората, които доминират в Брюксел. Ние сме част от един същ съюз и се съобразяваме с него, никой не ни кани другаде, а трудно можем да плаваме сами.“

Според него страната трябва да следва европейския път без излишни митове. Той подчерта, че България е неразделна част от Европейския съюз. В същото време евродепутатът от ДСБ Радан Кънев изрази критично мнение. Той заяви, че реформаторската общност няма място в настоящата власт. Това изявление подчертава дистанцията между ПП-ДБ и новото мнозинство. ПП-ДБ ще трябва да се адаптират към новата си роля в опозиция. „Възраждане“ също остават в опозиция с най-малката парламентарна група.

Една от големите изненади е отсъствието на Йордан Цонев от парламента. Той не успя да спечели мандат нито във Варна, нито във Велико Търново. Това е знаков момент за ДПС и техните традиционни кадри. Общият брой на партиите в 52-рото Народно събрание е пет. Пет политически формации успяха да прескочат 4-процентната бариера на изборите. Това е по-малък брой в сравнение с някои предишни парламенти.

Конституционната процедура изисква първото заседание да бъде открито от най-възрастния депутат. След това всички 240 народни представители ще положат клетва по чл. 76 от Конституцията. Чрез нея те се заклеват да спазват законите и да се ръководят от интересите на народа. Веднага след това започва процедурата по избор на председател. Председателят на Народното събрание е една от най-високите държавни длъжности.

Следващата стъпка е формирането на парламентарни групи. „Прогресивна България“ ще разполага с най-голямата група в залата. Това им дава право на първия проучвателен мандат за кабинет. С оглед на тяхното пълно мнозинство, съставянето на правителство се очаква бързо. Президентът ще връчи мандата на кандидата за министър-председател веднага след консултациите.

ЦИК публикува списъка с 240 народни представители на своята интернет страница. Там всеки гражданин може да провери кой ще го представлява. Новият парламент ще работи в исторически контекст на значителни промени. Очаква се първите законодателни инициативи да бъдат свързани със социалната сфера. Професионалният подход на ЦИК осигури легитимност на изборния процес. България навлиза в нов етап на своето политическо развитие след вота на 19 април.