Цанко Арабаджиев: Магистрали и тунели може да се строят с частни капитали чрез нов национален фонд

Изпълнителният директор на Българската банка за развитие (ББР) Цанко Арабаджиев предлага мащабна промяна в модела за финансиране на инфраструктурата. България се нуждае от Национален инвестиционен фонд, който да привлича частни капитали по подобие на инициативата „Три морета“. Този инструмент ще позволи изграждането на стратегически обекти като магистрали, тунели и мостове без пълна зависимост от държавния бюджет.

Държавата трябва да премине от модела „държавата плаща сама“ към привличане на частен капитал. Според Арабаджиев нуждите на страната многократно надхвърлят възможностите на хазната и европейските фондове. Частният ресурс в България е огромен и включва спестявания на домакинствата и средства на пенсионни фондове. Публичният капитал трябва да действа като катализатор, който отключва тези средства за ключови проекти.

Финансирането на развитието трябва да премине от модела “държавата плаща сама” към модел, в който държавата структурира, гарантира и привлича капитал.

Професионалното управление е задължително условие за успеха на подобен фонд. Той трябва да се ръководи от международен асет мениджър, който да гарантира прозрачност и контрол на риска. Това ще даде увереност на институционалните инвеститори да участват в дългосрочни инфраструктурни проекти. Гражданите също биха могли да инвестират своите спестявания чрез Българската фондова борса.

Представете си, че чрез Българската фондова борса всеки от нас има възможност да инвестира в изграждането на тунела под връх Шипка и да получава доходност от този стратегически проект.

Моделът вече доказва своята ефективност чрез инвестиционния фонд „Три морета“. България привлече над 200 млн. евро чрез фонд „Три морета“ срещу вноска от едва 10 млн. евро. Доклад на Ernst & Young прогнозира, че тези инвестиции ще донесат 2,67 млрд. евро на икономиката до 2035 г. Очаква се разкриването на над 4100 нови работни места и значителни данъчни приходи за държавата.

Инвестициите във фонд „Три морета“ ще генерират 2,67 млрд. евро за българската икономика до 2035 г. Сред успешните проекти у нас са соларният парк край село Караджалово и пристанище Бургас. Соларният парк разработва нови мощности за производство и съхранение на енергия за около 9,5 гигавата. Пристанище Бургас вече е удълбочено до 15,5 метра и може да приема най-големите кораби в Черно море. Това го позиционира като основен логистичен център, конкуриращ пристанище Констанца.

Банките за развитие играят ключова роля в структурирането на тези устойчиви финансови модели. Те притежават експертиза за оценка на технически, правни и екологични рискове. ББР може да участва с дългосрочно финансиране, гаранции и синдикирани кредити с търговски банки. Подобни структури са необходими, защото хората се умориха от несправедливия модел на управление и търсят прозрачност.

В момента ББР управлява една от най-важните програми по Плана за възстановяване. ББР управлява 276 млн. евро по Плана за възстановяване за енергийно обновяване на жилищни сгради. В банката се извършват проверки на 447 проектни предложения за саниране. Процесът включва независими проверки за липса на конфликт на интереси. Подписването на договорите за финансиране се очаква да приключи до началото на август.

Паралелно с това ББР обслужва и общинската капиталова програма. Банката откри сметки на всичките 280 общини в страната за изключително кратък период. Въпреки това, решенията на изпълнителната власт понякога ограничават ресурсите на институцията. Наскоро бе съобщено, че правителството ограничи финансирането на общините и санирането на блокове чрез изтегляне на средства.

Цанко Арабаджиев подчертава, че ББР е единствената институция, която може да умножава публичните вложения. Финансовият ливъридж позволява мащабни икономически политики да се реализират с по-малък бюджетен ресурс. Връщането на средства в бюджета намалява възможностите за подкрепа на икономиката. България трябва да следва европейския пример и да използва банките за развитие като двигател на растежа.