Три държави обединяват усилия за статут на ЮНЕСКО за Преспанското езеро
Гърция, Албания и Северна Македония подготвят обща кандидатура за Голямото Преспанско езеро. Европейската комисия ще финансира първоначалните проучвания.
Гърция, Албания и Северна Македония подготвят съвместна кандидатура за включване на Голямото Преспанско езеро в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Езерото е разделено между трите страни. Инициативата цели да представи общата му природна и културна стойност, съобщава гръцкият вестник „Катимерини“.
Гърция издига идеята още през 2014 г. Тогава езерото е вписано в индикативния списък на ЮНЕСКО като смесен природен и културен обект. Основанията са влажните зони и биоразнообразието, както и византийските и поствизантийските паметници. Сега към инициативата се присъединяват и Албания, и Северна Македония.
На 9 октомври в Преспа е насрочена среща на министрите на културата на трите държави. В нея ще участват Лина Мендони от Гърция, Бленди Гонджа от Албания и Седат Сюлеймани от Северна Македония. На срещата ще присъства и Михалис Рокас, ръководител на делегацията на Европейската комисия в Скопие. Министрите ще планират следващите стъпки по кандидатурата.
Европейската комисия ще финансира първоначалните проучвания за кандидатурата. Михалис Рокас съобщи пред „Катимерини“, че институцията е решила да подкрепи проучванията наред с политическата подкрепа за инициативата. Той посочи и геополитическото измерение на общите действия на трите съседни държави. Те представят Преспанското езеро като споделена природна и културна ценност.
Голямото Преспанско езеро може да стане четвъртият обект в Гърция в списъка на ЮНЕСКО. Сред посочените гръцки обекти са Света гора, Метеора и Олимп. Включването на езерото все още зависи от одобрението на кандидатурата.
Влажните зони край гръцкия бряг на Преспанското езеро вече попадат под защита. Те са част от мрежите РАМСАР и НАТУРА. Тази защита се отнася до влажните зони край гръцката част на езерото.
Остров Свети Ахил се намира в Малкото Преспанско езеро, което е изцяло на гръцка територия. Там през 60-те години са открити останките на българския цар Самуил. Те трябва да бъдат пренесени в София от Музея на византийското изкуство в Солун. Историята на острова е отделна от кандидатурата за Голямото Преспанско езеро, което се споделя от трите държави.
