Тръмп: Китай ще закупи 200 самолета на „Боинг“, като поръчката може да достигне до 750

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мащабен пробив в търговските отношения с Пекин. Китайската страна ще закупи първоначално 200 самолета от американския авиационен гигант „Боинг“. Общият обем на поръчката има потенциал да достигне до 750 машини при успешно изпълнение на договора. Тръмп направи това изявление пред журналисти на борда на президентския самолет „Еър Форс Уан“. Той се завръщаше във Вашингтон след двудневно държавно посещение в Китай.

Американският държавен глава уточни, че всички самолети ще бъдат оборудвани с двигатели на компанията „Дженерал Електрик“. Финализирането на тези поръчки представлява исторически успех за американския самолетостроител. Това ще бъде първата голяма сделка на „Боинг“ в Китай от близо десетилетие насам. През последните години компанията беше изтласкана от втория по големина авиационен пазар в света. Основната причина за това беше нарастващото търговско напрежение между Вашингтон и Пекин.

Сделката включва приблизително 200 самолета и обещание за до 750, ако свършат добра работа.

В преговорите в Китай взеха участие ключови фигури от американския бизнес елит. Сред тях бяха главният изпълнителен директор на „Боинг“ Кели Ортбърг и шефът на GE Aerospace Лари Кълп. Тяхната мисия беше да разрешат дългогодишни търговски спорове и да осигурят нови договори. Въпреки оптимизма на президента, финансовите пазари реагираха със значителна предпазливост. Акциите на „Боинг“ поевтиняха с близо 4% на 14 май веднага след първоначалното обявяване на сделката.

Инвеститорите бяха разочаровани, тъй като числото от 200 самолета се оказа под пазарните очаквания. Преди началото на борсовата търговия на 15 май акциите на компанията загубиха още около 1%. Източници на Ройтерс разкриха, че преди срещата на върха са обсъждани поръчки за около 500 самолета. Подобен обем би превърнал договора в най-голямата авиационна поръчка в историята. Липсата на яснота за конкретните модели и сроковете за доставка също повлия на пазарните настроения.

Доналд Тръмп свърза авиационната сделка с по-широк пакет от икономически и стратегически въпроси. Президентът обмисля отмяна на санкциите срещу китайски компании, които купуват ирански петрол. Той добави, че скоро ще вземе окончателно решение по този чувствителен казус. Тръмп коментира и ядрената програма на Техеран по време на полета си към САЩ. Той би приел Иран да замрази ядрените си дейности за период от 20 години. Условието за това е наличието на „истински“ ангажимент от страна на иранските власти.

По време на срещата си с китайския лидер Си Цзинпин американският президент е обсъдил подробно темата за Тайван. Пекин разглежда острова като част от своята суверенна територия. САЩ остават най-важният международен партньор на Тайван и основен доставчик на оръжие за острова.

Президентът Си и аз говорихме много за Тайван.

Тръмп сподели пред журналистите, че неговият колега Си Цзинпин има много силна позиция по въпроса. Китайският лидер е изразил нежелание да вижда война за независимост на Тайван. Доналд Тръмп подчерта, че е избрал само да изслуша позицията на Пекин.

Той не иска да вижда борба за независимост. Не направих коментар по въпроса, просто го изслушах.

Американският президент беше категоричен, че не е поемал никакви ангажименти в нито една посока по темата за Тайван. Той се стреми да поддържа баланс в сложните геополитически отношения. Успехът на сделката с „Боинг“ се разглежда като опит за намаляване на огромния търговски дефицит на САЩ. Досегашните агресивни мита и търговски политики на администрацията не успяха да постигнат съществен спад в този дефицит.

В момента авиационната поръчка се възприема по-скоро като политическо съобщение, отколкото като финализиран търговски факт. Анализаторите подчертават, че липсата на официално потвърждение от китайска страна създава известна несигурност. Реалната стойност на сделката ще зависи от окончателното договаряне на моделите самолети. Индустриалните лидери продължават да работят по детайлите на споразумението в контекста на глобалната икономика. Търговското напрежение между двете суперсили остава основен фактор за бъдещето на американския износ.