Трафикът на хора: 480 непридружени деца бежанци изчезнаха от центровете за година
480 непридружени деца бежанци са изчезнали нерегламентирано от сигурните зони в България през последната година, а правозащитните организации алармират за увеличен риск от трафик на хора. Председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов потвърди, че молбите за международна закрила през 2025 г. са намалели с около 70% спрямо предходната година, като центровете са запълнени само на 20%.
Проблемът с незаконния трафик на хора в България продължава да е критичен, като през последните дни бяха регистрирани поредица от тежки инциденти. В един от случаите 9 граждани на Афганистан бяха открити натъпкани в автомобил, като шест от тях загинаха. Паралелно с това, страната е изправена пред дългогодишен проблем с изчезването на най-уязвимата група – непридружените деца бежанци.
От началото на годината 480 непридружени младежи са напуснали нерегламентирано сигурните зони, изградени в Харманли, „Овча купел“ и Военна рампа. Фондация „Рийчаут“ алармира, че този феномен, започнал още с началото на войната в Сирия, е изключително сериозен. Кристина Гологанова от фондацията описва как децата просто спират да се появяват на уроците по български език, след като са били в центъра.
„Това е много сериозен и много дългогодишен проблем. Той започна преди около 10 години с началото на войната в Сирия. Както си работим с тях, те идват тук, виждаме детето, то идва на урок по български, провежда се урокът, то си отива, знаем, че се е прибрало, и след няколко дни, просто за следващият урок то не се появява и разбираме, че него вече го няма. Този феномен на изчезващите непридружени деца не се наблюдава само в България, той се наблюдава и в други европейски държави.“
— Кристина Гологанова, Фондация „Рийчаут“
Иван Иванов, председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, потвърди броя на изчезналите деца. Според ДАБ, младежите напускат центровете без разрешение, най-вероятно с цел да бъдат преведени в трети страни. ДАБ работи в тясно взаимодействие с МВР, като незабавно подава сигнал при всеки нов случай.
„Около 480 деца през последната година са напуснали тези центрове без, разбира се, разрешение. Най-вероятно с една единствена цел — да бъдат преведени в трети страни.“
— Иван Иванов, председател на ДАБ при Министерски съвет
Въпреки че една от възможните хипотези е желанието на децата да се съберат със семействата си, г-н Иванов смята, че това не е основната причина, тъй като ДАБ успешно извършва процедури по събиране на семейства. „Предполагам, че по-скоро говорим за трафик на хора“, добавя той. Правозащитни организации като „Рийчаут“ и „Хелп за бежанци“ алармират за увеличаване на трафика сред тази уязвима група през ноември 2025 г. и критикуват липсата на ефективни мерки за защита, призовавайки за по-голяма прозрачност и контрол върху центровете.
Кристина Гологанова обаче посочва, че понякога административните процедури се късат, дори когато държавата е предоставила статут за събиране на семейството.
„В последно време ние имаме сигнали за непридружени деца, които имат решение за събиране на семейство. Тоест, държавата е предоставила статут на тези деца и е разрешила те да бъдат събрани със своите родители. И някъде по веригата на тази административна процедура нещата се скъсват и родителите им не могат да дойдат в България.“
— Кристина Гологанова, Фондация „Рийчаут“
На фона на тези сериозни инциденти, ДАБ отчита значителен спад на миграционния натиск. Към ноември 2025 г. центровете за настаняване са запълнени само на около 20% от техния капацитет.
Според новите данни на ДАБ, от началото на 2025 г. са регистрирани малко над 3300 молби за международна закрила. Това представлява намаление от около 70% спрямо 2024 г., когато молбите са били малко над 11 000. Тази тенденция следва общия спад в исканията за убежище в ЕС.
„През 2024 година сме имали малко над 11 000 молби на търсещи международна закрила, докато от началото на тази година броят е малко над 3300 човека. Това е между 3 и 4 пъти по-малко. Средно с около 70% е намален броят на търсещите международна закрила.“
— Иван Иванов, председател на ДАБ при Министерски съвет
Въпреки регистрирания спад, България продължава да е транзитен маршрут, по който се движат дори „екзотични“ нации, включително граждани от Хаити, Япония и Сингапур. Опозиционни партии обаче заявяват, че спадът на молбите не е доказателство за успешна миграционна политика, а по-скоро отразява по-строги процедури и ограничения за достъп до закрила. Същевременно данни на OECD показват, че имиграцията на граждани извън ЕС с дългосрочно пребиваване се е увеличила през 2024 г.
Фондация „Рийчаут“ подчертава, че докато съществува каналджийството, не е възможно изчезването на деца да бъде спряно изцяло. Стотици деца са поставени в риск, като съдбата им след нерегламентираното напускане остава неясна.
