Тонино Пицула: Сърбия трябва да се съобрази с Брюксел, ако иска членство в ЕС

Тонино Пицула е евродепутат от Хърватия и бивш външен министър. Той е новият докладчик на Европейския парламент за Сърбия. Пицула коментира европейския път на Западните Балкани в София. Това се случи по време на престижния „Грийн Транзишън форум“. Той подчерта, че Белград трябва да направи ясен избор между европейските ценности и многополюсната дипломация.

Сърбия не е отворила нито една преговорна глава през последните четири години. Този факт показва сериозно връщане назад в интеграционния процес. Пицула подчертава, че страната трябва да изпълнява политическите критерии. Тя трябва да се адаптира и към технологичните промени. Сигурността и енергийната независимост са ключови теми за региона. Политиката на разширяване е част от концепцията за европейска сигурност. Страните кандидати трябва да възприемат стандартите на Европейския съюз. Критериите от Копенхаген остават водещи за всеки кандидат. Сърбия обаче не допринася достатъчно за сигурността на Западните Балкани. Това забавя значително процеса на нейното присъединяване.

„В своето изказване изтъкнах, че и политиката на разширяване е важна за концепцията на сигурността в Европа. Страните, които чукат на вратата на Европейския съюз като кандидати за членство, трябва да възприемат и някои стандарти, които са релевантни за политиката на разширяване.“

Евродепутатът отбелязва, че гражданите на Сърбия изразяват своето недоволство. Те протестират по улиците повече от година и половина. Исканията им често съвпадат с изискванията на Брюксел. Трагедията с козирката на гарата в Нови Сад засили напрежението. В Сърбия има практически необявено извънредно положение според думите на Пицула. Президентът Александър Вучич контролира кога да има избори. Той обикновено насрочва вот при сигурен успех за неговата партия. Сега обаче той се колебае да обяви нови парламентарни избори. Протестите и общественият натиск в страната продължават да растат.

Сърбия поддържа отношения с четири геополитически стълба. Това са Брюксел, Вашингтон, Москва и Пекин. Пицула определя това като многопосочна военна политика. Европейският съюз обаче изисква съобразяване с общите интереси и ценности. Брюксел търси пресечни точки с Вашингтон за постигане на стратегическа автономия. В същото време Белград се въоръжава с китайски ракети. Това предизвиква сериозен скептицизъм в европейските институции.

„Мисля, че сръбският президент Александър Вучич всъщност продължава една политика, която е измислена и преди него, става дума за т.нар. многопосочна военна политика, в която Сърбия търси опора за реализация на своите интереси на четири стълба – Брюксел, Вашингтон, Москва и Пекин.“

Ситуацията в Босна и Херцеговина също остава сложна. Дейтънският политически ред създава структурни проблеми за страната. Той по-скоро насърчава противопоставянето, отколкото сътрудничеството. Вътрешните блокади пречат на Босна да получи европейско финансиране. Пицула не очаква бързо решение на тези хронични проблеми. Черна гора и Албания напредват по-бързо в преговорите. Черна гора успешно затваря преговорни глави в момента. В чакалнята на Европейския съюз в момента се намират десет държави кандидати. Процесът на разширяване изисква единодушие от всички 27 страни членки. Само един отказ може да спре целия процес.

Исландия може да даде нов тласък на разширяването. На 29 август там ще се проведе важен референдум. Жителите ще решават за подновяване на преговорите с Брюксел. Украйна и Молдова също имат своите европейски перспективи. Пицула вярва, че Украйна ще започне преговори скоро. Румънският президент призова за ускорено присъединяване на Молдова към общността. Пицула е на тридневно посещение в Сърбия за разговори. Той подчертава, че Брюксел има все по-малко илюзии за режима.

„За съжаление, Босна и Херцеговина не използва променените геополитически условия, когато Брюксел й предложи статут на държава-кандидат и създаде възможност в разумно време да започне преговори за членство. Имам чувството, че причината за тази стагнация в Босна и Херцеговина е структурна.“

Сърбия трябва да избере своята посока на развитие. Напредъкът зависи от реалното изпълнение на фундаменталните изисквания. Демократичните стандарти и конституционният ред са от първостепенно значение. Посещенията на Вучич в Москва правят присъединяването на Сърбия към ЕС много трудно. Европейският парламент следи внимателно процесите в региона. Докладчикът Пицула настоява за ясна ангажираност с европейските ценности. Сърбия не може да седи на няколко стола едновременно. Бъдещето на региона зависи от способността за реформи. Интеграцията е път, който изисква конкретни действия.

„Мисля, че Европа трябва да се променя не само заради политиката на разширяване, но и да се адаптира към тези наистина бързо променящи се геополитически условия. Това просто не е нито 1995, нито 2005 г.“