Тодор Джиков, „Прогресивна България“: Очакваме 10% поевтиняване на основните храни
Депутатът Тодор Джиков прогнозира 10% спад в цените на основните храни до месец и половина. Държавата въвежда дигитална платформа за контрол на надценките и „справедлива потребителска кошница“ по френски модел.
Тодор Джиков КАДЪР: NOVA
Депутатът от „Прогресивна България“ Тодор Джиков обяви мащабни планове за контрол върху ценообразуването в страната. Държавата подготвя нови механизми за наблюдение на пазара на храни и горива. Според народния представител се очаква 10% спад в цените на основните хранителни продукти в близките седмици. Прогнозираният срок за това поевтиняване е между един месец и месец и половина.
Джиков коментира съществуващите приложения за сравнение на цени в търговската мрежа. Тези инструменти показват как гражданите сами компенсират липсата на ефективни държавни механизми за контрол.
„Когато институциите не си вършат работата, гражданите го правят вместо тях“, каза той.
Управляващите вече са изготвили промени в Закона за защита на конкуренцията. Предвиждат се и корекции в Закона за защита на потребителите. Тези промени трябва да гарантират пълна проследимост на продуктите от фермата до трапезата. Основен елемент в новите текстове е въвеждането на понятието „справедлива цена“. Този термин не означава административно налагане на таван на цените. Той служи като индикатор за икономически обоснована стойност на всяка стока.
„Справедливата цена е тази, която е обоснована спрямо разходите по производството, транспорта и реализацията на продукта“, обясни депутатът.
Депутатът даде пример с ценообразуването при млечните продукти. Сирене с доставна цена от 10 евро често се продава за 18 евро в магазините. Според Джиков разумната надценка би трябвало да бъде между 30% и 35%. При такава логика крайният продукт следва да струва около 13,50 евро. Проучванията показват, че в страната се наблюдават 35% надценки на храните в Европа, но до 100% у нас. Анализите на Комисията за защита на конкуренцията потвърждават този проблем. Най-голямото оскъпяване на стоките се извършва именно при търговците на дребно.
„Нормалната икономическа логика показва, че разумната надценка би трябвало да е около 30-35%. Тоест продукт, който струва 10 евро, би следвало да се продава за около 13-13,50 евро“, заяви Джиков.
Държавата планира създаването на дигитална платформа за проследяване на цените по цялата верига. Тази система ще обхване производителите, търговците на едро и крайните продажби. Платформата ще позволява на институциите да виждат къде точно се натрупват прекомерните надценки. Проучвания на пазара вече установиха, че при конкретни продукти в малката потребителска кошница имат надценка от 70–80%.
„За първи път ще бъде видно на каква цена продуктът влиза на пазара, през колко посредници минава и къде се натрупват прекомерните надценки“, обясни депутатът.
Паралелно с това се водят разговори за създаване на „справедлива потребителска кошница“. Тя ще включва пакет от основни храни с минимална надценка. Този модел е успешно приложен във Франция. Търговските вериги в България показват отговорно поведение в преговорите по тази тема.
„Веригите показват изключително отговорно поведение и има добра комуникация с тях. Очаквам да постигнем договореност“, заяви той пред NOVA.
Освен при храните, държавата започва анализ и на пазара на горива. Ще се проучат производствените разходи и дистрибуцията до бензиностанциите. Прогнозите сочат възможно поевтиняване на горивата с около 10%. Липсата на контрол до момента създава и сериозни здравни рискове за потребителите. Джиков посочи примери със заразено месо и нелоялна конкуренция от псевдопроизводители.
Изследванията на пазара показват нови развития в последното денонощие. Индексът на тържищните цени отчита повишение при повечето основни продукти. Въпреки това се наблюдава спад при някои плодове и зеленчуци. Браншът настоява за по-ниско ДДС и засилен контрол върху веригата на доставки. Производителите предлагат дори 0% ДДС за някои основни категории храни. Бизнесът обаче изразява притеснения от евентуална административна тежест върху малките търговски обекти. Търговците оспорват тезата, че са основен източник на оскъпяване. Те подчертават ролята на логистичните разходи и пазарните дефицити. До шест-седем месеца страната трябва да внедри коренно различна система за проследяване и контрол на хранителните продукти.
