Светлинно замърсяване застрашава уникалното небе над пустинята Атакама

Чилийската пустиня Атакама е дом на едни от най-тъмните нощни небеса в целия свят. Този регион функционира като критично важен глобален център за астрономически изследвания. Днес обаче научната общност изразява сериозна загриженост за бъдещето на наблюденията в района. Светлинното замърсяване поставя под риск уникалните условия за изследване на Космоса. Основните заплахи идват от разрастващата се урбанизация, минната индустрия и новите енергийни проекти.

Регионът предлага изключително прецизни условия за наблюдение на далечната Вселена. Това се дължи на сухия пустинен климат и голямата надморска височина. Районът е естествено изолиран от изкуствено осветление от големите градове. Поради тези фактори тук са базирани най-мащабните наземни астрономически проекти на планетата. Пустинята Атакама разполага с над 300 напълно ясни нощи в рамките на една календарна година.

Председателят на Чилийското астрономическо дружество Киара Мацукели подчертава значението на тези условия.

Условията в пустинята Атакама са уникални в световен мащаб.

Учените предупреждават, че тъмното небе вече не е гарантирано. През миналата година възникна сериозен конфликт между научната общност и голяма енергийна компания. Фирмата предложи изграждането на огромен комплекс за „зелена“ енергия в непосредствена близост до European Southern Observatory (ESO). Точно там се планира разполагането на най-мощния оптичен телескоп, създаван някога от човека. Проектът за енергийния парк беше официално отменен през януари тази година. Това се случи след масови протести от страна на астрономи, физици и носители на Нобелова награда.

Този случай освети проблема с остарелите екологични регулации в Чили. Експертите смятат, че съществуващите закони за защита на небето не са достатъчно строги. В момента се обсъжда преразглеждане на правилата на чилийското министерство на науката. Целта е новите критерии да гарантират пълна защита на астрономическите зони. Директорът на фондация Cielos de Chile Даниела Гонсалес потвърди, че се работи активно по нови екологични стандарти.

Журналисти посетиха комплекса „Паранал“, разположен в известната „Долината на фотоните“. Там международни екипи оперират с някои от най-сложните научни инструменти на Земята. Обсерваториите в Чили се считат за най-мощните в света. Районът привлича хиляди водещи учени от десетки държави всяка година. В района на Атакама се изгражда проектът Extremely Large Telescope (ELT) на стойност 1,5 милиарда долара.

Планинският терен на височина над 3000 метра създава екстремни условия за живот. Въпреки това средата е изключително благоприятна за вглеждане в дълбокия Космос. Джулия Боденщайнер от Университета в Амстердам споделя своя опит от работата в „Паранал“.

Имаме късмет да работим тук.

Шансът за избор на наблюдател в този комплекс е едва между 20 и 30 процента. Новият телескоп ELT трябва да бъде напълно завършен до 2030 година. Той ще бъде около 20 пъти по-мощен от всички съвременни водещи системи. Прецизността му ще надвишава тази на космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА цели 15 пъти. Астрономът от ESO Лукас Бордоне обяснява значението на новата технология.

С ELT ще можем да наблюдаваме планети, подобни на Земята, в така наречената обитаема зона – тоест такива, които са потенциални кандидати за живот.

Данните от тези наблюдения са ключови за разбирането на произхода на Вселената. Въпреки това индустриалният натиск върху региона продължава да расте. Минните проекти и урбанизацията увеличават риска от вибрации и атмосферни смущения. Без строги регулации тези научни обекти могат да загубят своята ефективност.

Едуардо Унда-Санзана от Астрономическия център на Университета в Антофагаста си спомня миналото на пустинята. Преди две десетилетия Атакама е била описвана като истински „океан от тъмнина“.

Усещането беше, че си само ти и Вселената.

Днес ситуацията е коренно различна. Учените в „Паранал“ живеят при изключително строги правила, за да не пречат на техниката. Помещенията им са разположени под земята, а изкуствената светлина е сведена до минимум. Всяко движение на открито през нощта се извършва само с малки фенерчета. Новият телескоп ELT ще разполага с огледало с диаметър от близо 40 метра за улавяне на светлина.

Учените предупреждават, че близостта на градове може да обезсмисли тези инвестиции. Грегорио-Монсалво подчертава риска от светлинното замърсяване за новата апаратура.

Ако поставите ELT до град, няма значение дали е с 40-метрово огледало – той ще работи като малък телескоп.

Историята на Чили вече познава подобни загуби. Първата международна хелиофизична обсерватория в страната е затворена още през 1955 година. Причината тогава е била замърсяване, причинено от минната индустрия. Едуардо Унда-Санзана припомня този важен урок.

Имахме 70 години да се поучим от историята и да не повтаряме същите грешки.

В момента текат дискусии в консултативни комисии към чилийското правителство. Учените настояват за незабавни мерки, за да запазят небето над Атакама чисто. Първата международна обсерватория в Чили е прекратила дейност през 1955 г. заради минно замърсяване. Без нови закони бъдещето на астрономията в региона остава несигурно.