Светият синод подкрепи въвеждането на „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове
Светият синод подкрепи въвеждането на „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове. Позицията представи Мелнишкият епископ Герасим пред парламентарната комисия.
Светият синод подкрепи въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове. Позицията беше представена на извънредно заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката.
На заседанието се разглеждат на първо гласуване законопроекти за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Предложенията са свързани с изучаването на религия в училище.
Становището представи главният секретар на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия Мелнишкият епископ Герасим. Той участва от името и с благословението на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и на Светия синод.
„Светият синод изразява своята принципна и последователна подкрепа за въвеждането на учебния предмет „Добродетели и религии“ в раздел „а“ на учебния план и за неговото изучаване в задължителните учебни часове“
СвързаноСветият синод приветства въвеждането на „Добродетели и религии“: Възстановява се прекъсната традиция
Предвидените възможности са три: „религия – православие“, „религия – ислям“ и програма по етика и гражданско образование. Според епископ Герасим те съчетават правото на избор със задължението на държавата да осигури пълноценно духовно-нравствено образование.
До предложението се е стигнало след повече от три десетилетия обществено и експертно обсъждане. През този период са подготвяни учители и учебници. Натрупан е и опит от преподаването на религия като задължителноизбираем, свободноизбираем, избираем и факултативен предмет.
„Това означава, че не става дума за прибързана промяна, а за закономерно развитие на дългогодишна образователна политика. Тази подкрепа е съобразена с конституционния ред на Република България и с установената европейска практика.“
Главният секретар на Светия синод отбеляза, че светският характер на държавното образование не изисква религията да бъде изключена от училищното познание. Той посочи, че в държави от Европейския съюз религиозно-нравственото образование присъства в задължителната подготовка.
Според Българската православна църква целта на предмета не е индоктриниране. Не се предвижда и намеса във вътрешния свят на детето. Целта е учениците да придобият базисна религиозна грамотност и систематично знание.
Това знание, по думите на епископ Герасим, трябва да направи личния избор по-свободен, по-компетентен и по-осъзнат. Той подчерта и ценностното значение на обучението по религия – православие.
Предметът запознава учениците с разбирането за човешката личност, любовта към ближния и отговорността към семейството и родината. Сред посочените ценности са още милосърдието, справедливостта, свободата и зачитането на свободната воля.
По темата е публикуван и материал за позицията на Светия синод относно предмета.
Ловчанският митрополит Гавриил също коментира значението на религията. Той каза, че истинската религия е свързана с вярата в Бога и не разделя хората, а ги обединява.
