Стою Недин: Служител на ДАНС – цивилен психолог? Добра идея, но за разказ на Уди Алън, а не закон
Стою Недин критикува идеята служители на ДАНС да практикуват психотерапия извън агенцията. Според него това създава конфликт между служебните задължения и конфиденциалността.
Идея служители на Държавната агенция „Национална сигурност“ да практикуват психологическо консултиране предизвика остра реакция. Предложението допуска консултиране и психотерапия извън службата. Мотивът е специалистите в агенцията да развиват професионалните си умения.
Стою Недин, председателят на Управителния съвет на Дружеството на психолозите на Република България, определя идеята като неподходяща за законова норма.
Според Недин съчетаването на работа в ДАНС и психотерапевтична практика създава конфликт на лоялност. Той смята, че предложението би подкопало доверието между клиентите и специалистите.
„Намирам идеята за много добра, но не за законова норма, а за художествено произведение в стил разказа на Уди Алън „Ако импресионистите бяха зъболекари“.“
СвързаноДБ се въздържа за спецслужбите: „Няма да подкрепим човека на Пеевски за шеф на ДАНС“
Недин посочва, че психотерапевтичният процес изисква сигурна и конфиденциална среда. Клиентът трябва да може да споделя тайни, вътрешни конфликти и болезнени преживявания.
Тази среда трудно се изгражда, когато срещу клиента може да стои служител със законово задължение да предотвратява правонарушения. Според Недин понятието „правонарушение“ има широк обхват.
То може да включва превишена скорост, употреба на марихуана или други наркотици. Така служителят на ДАНС би попаднал в ситуация на двойна лоялност.
Като служител на агенцията той може да има задължение да предприеме действия при споделено правонарушение. Като психотерапевт обаче трябва да спазва принципа на конфиденциалност.
Недин подчертава, че законът предвижда сериозна отговорност при неизпълнение на служебно задължение. Етичният кодекс поставя различно изискване към консултанта.
„Така агентът на службите ще е пред дилема – ако пациентът сподели правонарушение?“ е един от акцентите в интервюто. Според Недин формалното информиране на клиента няма да реши проблема.
В интервюто се посочва и рискът пациентът да не бъде информиран, че терапевтът е служител на ДАНС. Това допълнително усложнява въпроса за информираното решение и доверието.
Недин обръща внимание и на хората с психически или личностни разстройства. При част от тях има параноични прояви и силна мнителност.
Тези клиенти често проучват различни специалисти, терапии и възможни диагнози. Ако разберат, че психотерапевтът може да е служител на ДАНС, подозрителността им може да се засили.
„Това ще изостри мнителността на клиентите – ще почнат да търсят помощ от гледачки“, казва Недин. Той предупреждава, че някои хора могат изцяло да се откажат от професионална психологическа помощ.
Според него подобна промяна би засегнала и клиентите, които са извършили или са въвлечени в правонарушение. Те може да избегнат терапията от страх, че споделеното ще доведе до намеса на службите.
Дружеството на психолозите има и формална причина да не подкрепя промяната. Организацията представлява България в Европейската федерация на психологическите асоциации.
Позицията на федерацията отхвърля участие на психолози в практики, които могат да доведат до конфликт на интереси или злоупотреба.
Недин посочва алтернативи за професионално развитие на служителите психолози. Сред тях са публикации, преподаване, научни изследвания и акредитирани квалификационни курсове.
Той посочва още семинари, конференции, групови супервизии и интервизии с колеги. При обсъждането на казуси трябва да се използва подменена самоличност.
Според Недин липсата на регулация позволява на хора без необходимата правоспособност да се наричат психолози. Част от специалистите работят и извън своята конкретна специализация.
Дружеството е внесло проектозакон, който е минал първо четене преди пет години. Политическата турбуленция и честата смяна на парламентите спрели последващото му разглеждане.
Недин заявява, че организацията възнамерява да внесе обновен вариант през есента. Проектът е съобразен с европейските стандарти за знания, умения, нагласи и практика под супервизия.
Той критикува и разрастването на университетските програми по психология. През последните две десетилетия специалността често е сред най-желаните за следване.
Това е насърчило нововъзникнали университети да откриват специалността. Според Недин част от тях не разполагат с необходимия преподавателски капацитет.
В резултат са издадени дипломи, които невинаги са подкрепени с достатъчно знания, умения и практически нагласи. Според него това понижава качеството на психологическата услуга.
Недин препоръчва хората да проверяват специалистите в регистрите на представителните професионални организации. Той посочва Българската асоциация по психотерапия и Дружеството на психолозите в Република България.
Темата за професионалната помощ и доверието в специалиста остава важна и при разговорите за психично здраве. Повече по темата може да прочетете в интервюто за ролята на терапевтите в обществото.
