Сто години от Закона за адвокатите от 1925 г.: Основата на съвременната българска адвокатура
Тази година се отбелязват 100 години от приемането на Закона за адвокатите от 1925 г., който полага основите на съвременната българска адвокатура. Законът въвежда принципите на самоуправление и самоконтрол, създавайки Висшия адвокатски съвет и структурирайки адвокатските колегии.
Висшият адвокатски съвет
Навечерието на Деня на българската адвокатура е повод за отбелязване на 100 години от първия Закон за адвокатите от 1925 г. Този закон полага основите на съвременното организиране на адвокатската професия в България. Той въвежда ключови принципи, които гарантират независимостта на адвокатурата.
На 19 юни 1925 г., Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема законопроекта на трето четене. Законът е обнародван в „Държавен вестник“ на 8 юли 1925 г., бр. 78. С него адвокатурата в България придобива структуриран вид, припомня БТА.
Законът от 1925 г. е изграден върху два основни принципа: самоуправление и самоконтрол. Тези принципи са необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата. За тяхното осъществяване е установено корпоративното устройство на професията. Адвокатите задължително членуват в адвокатски колегии, които са юридически лица. Техни органи са адвокатските съвети с изпълнителни, управителни и дисциплинарни функции.
Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението е Висшият адвокатски съвет (ВАС). Той е съставен от 15 редовни и 15 допълнителни членове с четиригодишен мандат. Членовете са избирани от Софийската адвокатска колегия. Съставът се подновява наполовина на всеки две години.
Съгласно чл. 102 от Закона, ВАС има широки правомощия. Той изготвя правилник за стажа, произнася се по жалби срещу решения на адвокатските съвети. ВАС определя колегиите в страната, съставя списък на адвокатите и действа за неговото обнародване. Одобрява или изменя наредби на адвокатските съвети и е висша дисциплинарна инстанция. Издава общи наредби и изпълнява други законови задължения.
Преди този закон, адвокатската професия е регулирана от Закона за адвокатите от 1888 г. Негов архитект е д-р Константин Стоилов. Този по-ранен закон обаче не установява реално корпоративно устройство. Приемането на адвокати става чрез „приписване“ към окръжен съд. Дисциплинарният надзор е поверен на съдилищата. Законът от 1925 г. променя коренно тази система. Той бележи началото на съвременното организиране на адвокатурата, обясняват от Съвета.
Законът от 1925 г. е отменен на 16 октомври 1947 г. с нов Закон за адвокатите (ДВ, бр. 257/5.11.1947г.). Въпреки това, неговото значение остава фундаментално за развитието на адвокатурата. Той въвежда принципите на самоуправление и самоконтрол, необходими за независимостта на професията.
Ето част от първия Закон за адвокатите от 1925 г.:
Министерство на правосъдието
Указ № 49
НИЕ БОРИС ШС БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички наши верноподаници, че ХХI-то Обикновено Народно събрание през втора редовна сесия, в 102 заседание; държано на 19 юний 1925 г. гласува и прие
Ние утвърдихме п утвърдявамо следния
Закон за адвокатите
Дял I
За адвокатите
Глава I.
Условия за придобиване правото на адвокат
Чл. 1. Всеки дееспособен български поданик, ползуващ се с граждански и политически права, и свършил правните науки в български или чуждестранен, държавен или признат от държавата университет, може да стане адвокат след като прекара успешно стажа си в съд или при адвокат, издържи предвидения в закона за устройството на съдилищата теоретико-практически държавен изпит и бъде вписан в списъка на една адвокатска колегия.
Освобождават се от стаж и изпит ония български поданици с завършено юридическо образование, които са придобили право на адвокат в чужда държава след прекаран в нея стаж, ако са упражнявали там адвокатската професия най-малко две години.
Чл. 2. Не може да бъде адвокат, нито стажант-адвокат:
а) осъденият на затвор за лъжовна клетва и лъже-свидетелствуване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, разбойничество, изнудване, измама, злоупотребление на доверие, подправка на документи, лекарски свидетелства, марки, печатни и други знаци, банкрутство, престъпления по служба и по адвокатското звание, макар и да е бил освободен от наказание по помилване или давност;
б) намиращият се на държавна или обществена служба със заплата, освен народните представители, окръжните и общински съветници и училищни настоятели;
в) търговецът, член-делегатът в управителния съвет на търговски дружества, управителят на фирма и търговският пълномощник;
г) невъзстановеният в правата си несъстоятелен;
д) ползуващият се с лошо и опозорено име в обществото, въвеждащо адвокатската колегия и обществото (чл. 16); и
е) изключеният от адвокатската професия по закон, присъда или постановление на дисциплинарния състав на адвокатския съвет. (…)
На 22 ноември отбелязваме Деня на българската адвокатура. Празникът е учреден с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 г. Той е свързан с годишнината от приемането през 1888 г. на първия Закон за адвокатите в България. Този закон е утвърден с Указ на княз Фердинанд Първи и обнародван в бр. 140 на „Държавен вестник“ от 24 декември 1888 г.
През ноември 2025 г. предстои честване на 100 години от създаването на Висшия адвокатски съвет. Събитието ще се проведе в зала „България“. То подчертава началото на независимата и самоуправляваща се адвокатура. Адвокатските колегии, като Софийската, са структурирани именно по този закон. Това води до съвременната организация на адвокатската професия в България.
Някои адвокатски колегии акцентират върху специфични права и уважение. Тези права приравняват адвокатите със съдии. Те са въведени именно със Закона от 1925 г. От Висшия адвокатски съвет подчертават значението на този закон като ключов момент. Той е в историята на адвокатурата. Историческите източници отбелязват и ролята на по-ранния закон от 1888 г. Той е основа за развитието на професията.
