Стартира ДНК мониторинг на кафявата мечка: Генетичен анализ търси точния брой и управление на популацията
Започва национален проект за ДНК мониторинг на кафявата мечка, финансиран с европейски средства, с цел установяване на точния брой на вида у нас. Южноцентралното държавно предприятие събира генетични проби (екскременти), които ще бъдат анализирани в Словения. Инициативата се провежда на фона на зачестили нападения върху добитък в Родопите, което подсилва нуждата от научнообосновани мерки за управление на популацията.
Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП) в Смолян започна изпълнението на национален проект, който цели точно преброяване на кафявите мечки в България. Инициативата е финансирана с европейски средства по Програма „Околна среда 2021-2027“ и разчита на събирането на генетични проби на терен. Основната цел е да се осигурят научнообосновани данни за броя, половата структура, генетичното разнообразие и близкородственото кръстосване на мечките.
Традиционните методи за таксация не дават точни резултати. Затова горските служители разчитат на съвременния подход, който включва събиране на проби от екскременти в гората. Инж. Елин Лилов, лесоинженер в ЮЦДП-Смолян, обясни необходимостта от новия метод.
„Традиционните методи за таксация не дават толкова точен резултат и се надяваме чрез този генетичен анализ да се достигне до по-вярната цифра, това което е реално като количество кафяви мечки в България, за да може да се вземат някакви мерки за евентуално управление на популацията.“
— Инж. Елин Лилов, лесоинженер в Южноцентралното държавно предприятие-Смолян
След събирането на генетичния материал, горските служители попълват необходимите данни, включително снимков материал и географски координати. Пробите се предават на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която от своя страна ги изпраща за изследване в специализирана лаборатория в Словения, оторизирана за извършване на такива анализи.
Проектът идва на фона на засилено напрежение в Родопите. Местните хора коментират, че популацията на мечките е нараснала значително. Зачестиха и инцидентите с нападения върху добитък и пчелни кошери, като само за септември са регистрирани 46 такива нападения. Фотокапаните на ловните дружинки често заснемат мечки до хранилките за диви прасета. В края на август беше нападнат и човек в района на село Лясково.
Ловецът Ангел Митев от с. Лясково сподели своята гледна точка за числеността в района:
„Сега в момента разполагаме с десетина-дванайсет мечки, в нашияси район. […] Много е, на 3 хиляди хектара, мечките са много.“
— Ангел Митев, ловец от с. Лясково
Въпреки обществените спекулации за прекомерна численост, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) опровергава подобни твърдения за Средна Стара планина, подчертавайки, че данните на ИАОС дават реалистична оценка. Мониторингът в други региони, като Средна Стара планина, показва варираща популация между 60 и 109 мечки. Проследяването цели да установи тенденциите, а не само моментния брой на индивидите.
Резултатите от генетичното преброяване ще бъдат ключови за определяне на бъдещите действия на властите. Кафявата мечка е защитен вид в България. Отстрелът ѝ е забранен със закон. Изключения се допускат само при нанесени сериозни щети и то със специално разрешение, издадено за конкретния район и определената мечка. Данните от мониторинга ще подпомогнат природозащитните политики и управлението на популацията.
